— Какво става, по дяволите? — извика Марк.
Той последва Шърли, която се присъедини към задната част на тълпата. Отпред някои пълзяха по пода, гърчеха се по корем, докато се провираха през малката пролука, оставена под турникета. Тя беше достатъчно широка, за да може да се провре човек през нея и достатъчно лесна за защитаване.
— Полека! Чакайте си реда — извика някой пред тях.
Жълтите гащеризони се смесваха с останалите. Някои хора бяха дегизирани като механици, други като че ли бяха от Снабдяването, помагаха на ранени, но бяха попаднали в погрешната тълпа или пък не се доверяваха на безопасността, осигурявана на собственото им ниво.
Докато Марк се опитваше да избута Шърли напред, изтрещя изстрел и се чу силният удар от парче олово, което се беше забило някъде наблизо. Той смени посоката и я задърпа обратно към стълбището. Около невъзможно малкия отвор настана жестока блъсканица. От двете страни на пролуката се разнасяха викове — хората от тази страна крещяха, че по тях стрелят, докато онези отвътре продължаваха да викат „Един по един!“.
Няколко души се плъзгаха по корем и бързаха да преминат през миниатюрния отвор. Един от тях пъхна ръцете си вътре и беше издърпан. Плъзна се по стоманената решетка и изчезна в тъмнината. Двама други се опитаха да го последват, като се блъскаха кой ще е пръв. И двамата бяха изложени на опасност от стълбището над тях. Проехтя нов изстрел и някой падна, хвана се за рамото и изкрещя „Уцелиха ме!“. Тълпата се разпръсна. Няколко души се затичаха към стълбището, където надвисналите над главите им стъпала ги предпазваха от оръжейния огън. В останалата част от тълпата настъпи хаос, като всички се опитваха да се проврат през пролука, която нарочно беше предвидена да не побира повече от един човек наведнъж.
Шърли извика и стисна ръката на Марк, когато още един човек беше прострелян близо до тях. Механикът падна на земята и се присви на две от болка. Шърли изкрещя на съпруга си и го попита какво ще правят.
Марк остави раницата си, целуна я по бузата и се затича с пушката обратно нагоре по стълбите. Опита се да прескача по две стъпала наведнъж, но краката го боляха твърде много. Изтрещя нов изстрел, който обаче не улучи и рикошира. Марк чувстваше тялото си невероятно тежко. Движеше се бавно като в кошмар. Приближи се до площадката на сто трийсет и деветия с насочено напред оръжие, но стрелците бяха по-нагоре и обсипваха тълпата с изстрели от високото.
Провери дали има зареден патрон в ръчно направеното си оръжие, запъна ударника и се промъкна на площадката. Няколко мъже в сиво от службата за сигурност се бяха навели през парапета с дула, насочени към първия етаж на Механичния. Един от мъжете потупа съседа си и посочи към Марк. Марк ги наблюдаваше иззад цевта на оръжието си.
Той стреля и една черна пушка се запремята надолу към него, а ръцете на притежателя й се отпуснаха върху парапета, преди той да се строполи и да се скрие.
Избухна стрелба, но Марк вече се беше втурнал надолу по стълбите. Стрелбата под и над него стана ожесточена. Той отиде в другия край на стълбището, далеч от мястото, където го бяха видели за последно, и надникна надолу. Тълпата пред пропуска намаляваше — все повече биваха издърпвани вътре. Видя Шърли да гледа нагоре, закрила очи срещу светлината от лампите на стълбището над нея.
Зад гърба му прозвуча тропот на крака. Марк презареди, обърна се и се прицели в най-високото стъпало, което виждаше нагоре по спираловидното стълбище. Зачака онова, което слизаше надолу към него.
Когато се появи първата обувка, той застана неподвижно, изчака пред дулото му да се покаже по-голяма част от мъжа и натисна спусъка.
Още една черна пушка издрънча по стълбите и изскочи през парапета. Още един мъж се отпусна на колене.
Марк се обърна и побягна. Изпусна оръжието си и усети как то го удари през пищялите и отскочи встрани от него. Не спря да го вземе. Подхлъзна се надолу по стъпалата, стъпи накриво, падна върху задника си и скочи отново на крака.
Опитваше се да взима по две стъпала наведнъж, но бягаше като насън, не достатъчно бързо, а краката му сякаш бяха от ръждясала стомана…
Чу се гърмеж и приглушен рев зад гърба му. Някой някак си беше успял да го настигне и го беше ударил в гърба.
Марк се просна напред, претърколи се надолу по стълбите, а брадичката му се удари в стоманените стъпала. Устата му се напълни с кръв. Опита се да пълзи, изправи се на крака и се запрепъва напред.
Чу се нов тътен, последван от още един удар в гърба. Имаше чувството, че едновременно са го ухапали и ритнали.