— Трябва да поправиш радиостанцията, Уок. Доста ни поочукаха отвън. И ако не мога да използвам радиото, не мисля, че ще успея да защитя това място.
Уокър се опита да се изправи. Дженкинс хвана презрамката на гащеризона му и грубо му помогна.
— Цяла нощ се занимавах с него — каза му Уокър.
Разтри лицето си. Дъхът му беше ужасен.
— Оправи ли го? Имаме нужда от това радио. Нали знаеш, че Ханк рискува живота си, за да ни го донесе?
— Е, трябвало е да рискува малко повече и да изпрати и указания — оплака се Уокър.
Той притисна ръце към коленете си и след доста протести от страна на ставите успя да се изправи и тръгна с олюляване към работната маса, а одеялата му се изсипаха на купчина върху пода. Краката му още спяха, ръцете му бяха изтръпнали и имаше неприятното усещане, че не може да ги стисне в юмруци.
— Смених батерията — каза той на Дженкинс. — Но се оказа, че не това е проблемът.
Уокър хвърли поглед към отворената врата и видя, че Харпър — работник от рафинерията, сега превърнал се във войник — стои в коридора. Харпър беше станал дясната ръка на Дженкс, след като Пийтър беше убит. Сега той беше зяпнал закуската на Уокър и направо му течаха лигите по нея.
— Вземи си — извика Уокър.
Той махна презрително към купата, от която се надигаше пара.
Харпър го погледна с широко отворени очи, но не се колеба дълго. Подпря пушката си на стената, седна на прага на работилницата и започна да тъпче храната в устата си.
Дженкинс изсумтя неодобрително, но не каза нищо.
— И така, виждаш ли това тук? — Уокър му показа частите на радиостанцията върху бюрото, които беше разглобил и после свързал, за да са подръка. — Имам постоянно захранване. — Той потупа трансформатора, който беше свързал с батерията. — И високоговорителите работят. — Натисна бутона за предаване и от говорителите на масата се чуха пукотът и съскането на статичните смущения. — Но няма никакво предаване. Те не казват нищо. — Обърна се към Дженкинс. — Беше включена през цялата нощ, а аз не спя дълбоко.
Дженкинс се втренчи в него.
— Щях да чуя — настоя Уокър. — Те просто не говорят.
Дженкинс разтри лицето си и стисна ръка в юмрук. Очите му останаха затворени, подпря лице в дланта си и каза с уморен глас:
— Мислиш ли, че нещо може да се е счупило, когато разби радиостанцията на части?
— Разглоби — поправи го с въздишка Уокър. — Не съм я разбил на части.
Дженкинс вдигна поглед към тавана и отпусна юмрука си.
— Значи смяташ, че вече не ги използват, така ли? Според теб дали знаят, че имаме радио? Убеден съм, че онзи проклет свещеник, когото изпратиха, е шпионин. Откакто го пуснахме, за да ни даде последно причастие, всичко се разпада.
— Не знам какво правят — призна Уокър. — Мисля, че все още използват радиостанциите, но по някакъв начин са изключили тази. Виж, направих нова антена — по-мощна.
Той му показа проводниците, които пълзяха нагоре по работната маса и се увиваха на спирала около стоманените греди на тавана над главите им.
Дженкинс проследи пръста му, след това рязко обърна глава към вратата. В коридора отново се чуха викове. Харпър спря да яде за момент и се заслуша. Но само за миг. Сетне отново заби лъжицата в царевичната каша.
— Просто трябва да знам кога ще мога да слушам пак предаванията им. — Дженкинс потропа с пръст по масата, след което вдигна пушката си. — Вече почти седмица стреляме на сляпо. Имам нужда от резултати, а не от уроци за всичко това, — той посочи разглобеното от Уокър радио, — за всички тези магии.
Уокър се тръсна върху любимия си стол и погледна към частите, които преди бяха наблъскани в тясната вътрешност на радиото.
— Това не е магия — каза той. — Това е електричество. — Той посочи две от платките, свързани с проводници, които беше удължил и запоил наново, за да може да анализира всички части по-отблизо. — Знам какво вършат повечето неща, но не забравяй, че за тези устройства нищо не е известно, поне не и извън Информационния. Докато ги бърникам, ми се налага да си измислям теории.
— Просто ме уведоми, когато разполагаш с нещо. — Дженкинс разтри носа си. — Всички останали задачи могат да почакат. Това е единственото нещо, което има значение. Разбра ли?
Уокър кимна. Дженкинс също кимна и излая на Харпър да се разкара от пода.
Оставиха Уокър да седи на стола си и обувките им отново подхванаха ритъма си.
Уокър се втренчи в машината, разглобена по протежението на работната маса. Зелените светлинки върху тайнствените й платки грееха и му се подиграваха. Ръката му сякаш по собствено желание и по навик, изграждан с десетилетия, посегна за увеличителното стъкло в момент, когато единственото, което Уокър действително искаше да направи, бе да допълзи обратно до леглото си, да се увие в пашкула си и да изчезне.