Жулиета спря на площадката на сто трийсет и шестия — последната суха площадка преди наводнението. Соло се беше опитал да я предупреди, да й каже за това, докато гледаше с копнеж масивните копачи, отбелязани върху схемата, заемаща цялата стена. По дяволите, трябваше да се сети за наводнението и без да й казват. Подпочвената вода посто- янно се процеждаше и в нейния силоз и долу беше опасно. Когато помпите нямаха захранване, беше естествено водата да навлезе вътре и нивото й да се повиши.
Тя се облегна на парапета на площадката, за да си поеме дъх. Десетина стъпала по-надолу Соло стоеше върху единственото сухо стъпало, което се беше показало в резултат на усилията им. След близо три седмици полагане на проводници и водопроводи, почистване на голяма част от долните хидропонни ферми, откриване на помпата и насочване на излишната вода към резервоарите на пречиствателните съоръжения те бяха успели да отводнят едно-единствено стъпало.
Соло се обърна и й се усмихна.
— Работи, нали?
Той се почеса по главата, разчорлената му коса стърчеше във всички посоки, а брадата му беше осеяна с бели косми, което не съответстваше на младежката му жизненост. Изпълненият с надежда въпрос увисна във въздуха под формата на облаче пара заради студения въздух дълбоко долу.
— Не работи достатъчно — отвърна Жулиета, раздразнена от малкия напредък.
Тя надникна през парапета покрай стърчащите върхове на взетите назаем ботуши към преливащите цветове на водата отдолу. Огледалната повърхност на нефта и бензина оставаше напълно неподвижна. Под този слой тиня аварийното осветление на стълбището проблясваше в зловещо зелено и придаваше на дълбините призрачен вид, който беше в унисон с останалата част от празния силоз.
В тишината Жулиета чу слабото бълбукане на тръбата до нея. Дори й се стори, че долавя слабото бръмчене на помпата, потопена на около десетина стъпки под нефта и бензина. Тя се опитваше да качи водата по тръбата двайсет нива нагоре през стотиците сглобки до големите и празни пречиствателни резервоари над тях.
Соло се изкашля в юмрука си.
— Ами, ако инсталираме още една…?
Жулиета вдигна ръка и го накара да замълчи. Изчисляваше наум.
Обемът на осемте нива на Механичния беше труден за пресмятане — имаше толкова много коридори и стаи, които можеха да са наводнени или пък да не са, — но тя можеше да предположи каква е височината на цилиндричната шахта от краката на Соло до охранителния пункт. Самотната помпа беше променила нивото на наводнената част с малко повече от една стъпка за две седмици. С още една помпа щеше да е нужна горе-долу година, за да стигнат до входа на Механичния. В зависимост от това доколко бяха херметизирани междинните нива, можеше да се окаже, че ще е нужно и много повече време. За пресушаването на самия Механичен може би щеше да е необходимо три или четири пъти по-дълго време.
— Ами ако включим още една помпа? — настоя Соло.
На Жулиета й прилоша. Дори с още три от малките помпи от хидропонните ферми и още три дължини тръби с проводниците, които вървяха с тях, пак щеше да е нужна година, а вероятно и две, за да бъде пресушен напълно силозът. Не беше сигурна, че разполага с цяла година. Само за няколкото седмици, прекарани в това изоставено място, насаме с този почти луд мъж, тя вече беше започнала да чува шепоти, да забравя къде е оставила разни неща и да намира осветлението включено там, където можеше да се закълне, че го е изключила. Или полудяваше, или на Соло му беше забавно да я кара да се чувства по този начин. Да живее две години така, толкова близо и същевременно толкова невъзможно далече от дома…
Тя се облегна на парапета с усещането, че може би наистина се е разболяла. Докато гледаше надолу към водата и отражението си в слоя от нефт, тя внезапно се замисли за рискове, които бяха дори по-налудничави от две години почти пълна самота.
— Две години — каза тя на Соло с чувството, че произнася смъртна присъда. — Две години. Толкова ще са нужни, ако добавим още три помпи. Поне шест месеца за шахтата на стълбището, но останалото ще отнеме повече време.
— Две години! — провикна се Соло. — Две години, две години! — Той тропна два пъти с крак по покритото с вода долно стъпало и така отражението й се разкриви противно.
Завъртя се на място и вдигна поглед към нея.