Отвори се прозорец с изглед в реално време към сървърите, само дето бяха изкривени заради множеството широки ъгли. Тази възможност да виждаш отдалечени места беше поредната тайна в стаята, където тайните изобилстваха. Лукас прегледа камерите, като се чудеше дали Сами или някой друг техник не е дошъл да направи някакъв ремонт. Междувременно къркорещият му стомах се надяваше, че някой му е донесъл обяд.
Накрая забеляза посетителя на камера четири — ниска фигура в сив гащеризон, с мустаци и очила. Мъжът беше леко прегърбен, в ръцете си носеше поднос със сребърни прибори, плискаща се чаша с вода и покрита чиния, които отчасти се крепяха върху издадения му корем. Бърнард вдигна поглед към камерата, когато минаваше покрай нея, очите му пронизаха Лукас и устните му под мустака се извиха в напрегната усмивка.
Лукас остави компютъра и забърза по коридора, за да му отвори капака. Босите му крака тихо шляпаха върху хладната стоманена решетка. Той бързо се закатери по стълбата с лекота, постигната след много практика, и плъзна червената заключваща ръчка настрани. Точно когато повдигна решетката, сянката на Бърнард се надвеси над стълбата и тя потъна в мрак. Подносът се разтрака, докато Лукас отместваше парчето от пода.
— Днес ще те разглезя — каза Бърнард.
Той подсмръкна и свали капака на чинията. От капака се надигна облак от насъбралата се вътре пара, а под него се показаха две купчини свински ребърца.
— Еха! — възкликна Лукас и усети как стомахът му изкъркори при вида на месото.
Той се отдръпна от капака и седна на пода, а краката му провиснаха от стълбата. Придърпа подноса в скута си и взе сребърните прибори.
— Мислех, че дажбите в силоза са строго определени, поне докато не се справим със съпротивата.
Той си отряза парче крехко месо и го пъхна в устата си.
— Не че се оплаквам. — Започна да дъвче и докато се наслаждаваше на внезапния приток на белтъчини, си напомни, че трябва да е благодарен за жертвата на животното.
— Дажбите бяха увеличени — отвърна Бърнард. — Натъкнахме се на група на съпротивата на пазара и тази нещастна свиня попадна под кръстосания огън. Нямах никакво намерение да я оставям да се похаби. Разбира се, повечето от месото отиде при съпругите и съпрузите на онези, които изгубихме.
— Ммм? — преглътна Лукас. — Колко души?
— Петима плюс тримата от онази първа атака.
Лукас поклати глава.
— Като цяло не е толкова зле. — Бърнард приглади мустака си с ръка, докато наблюдаваше как Лукас се храни.
Докато дъвчеше, младежът посочи с вилицата и му предложи и той да похапне, но Бърнард отказа. Възрастният мъж се облегна на празния сървър, в който се намираха радиопредавателят и заключващото устройство за стълбата. Лукас се опита да не реагира по никакъв начин.
— И така, колко дълго трябва да остана тук? — Постара се гласът му да прозвучи спокойно, сякаш нямаше значение какъв ще бъде отговорът. — Вече минаха три седмици, нали? — Отряза си ново парче, без да обръща внимание на зеленчуците. — Как мислите, може би още няколко дни?
Бърнард разтърка бузите си и прокара пръсти през оредяващата си коса.
— Надявам се, но нямам представа. Оставил съм нещата в ръцете на Симс, който мисли, че все още има заплаха. Механичният са се барикадирали доста добре там, долу. Заплашват, че ще прекъснат електричеството, но не смятам, че ще го направят. Мисля, че най-накрая са разбрали, че не контролират захранването на нашите нива. Вероятно са се опитали да го прекъснат, преди да ни щурмуват, и с изненада са установили, че навсякъде има осветление.
— Нали не мислите, че ще спрат захранването на фермите? — попита Лукас, като си мислеше за дажбите и за опасението си, че в силоза ще настъпи глад.
— Накрая може би ще го сторят — намръщи се Бърнард. — Ако са достатъчно отчаяни. Но това само ще подкопае поддръжката, която тези механици все още имат тук, горе. Не се безпокой, ще огладнеят и ще се предадат. Всичко върви като по книга.
Лукас кимна и отпи глътка вода. Свинското беше най-доброто, което някога беше ял.
— Като говорим за книгите, наваксваш ли с ученето? — попита Бърнард.