— Да — излъга Лукас, след което кимна.
В действителност почти не беше докосвал книгата на Реда. По-интересните неща бяха другаде.
— Добре. Когато тези неприятности приключат, ще ти направим график за няколко допълнителни смени в залата на сървърите. Ще можеш да прекарваш това време в работа като сянка. След като определим нова дата за изборите, а не мисля, че ще има друг кандидат, особено след всичко това, ще се налага през повечето време да съм на върха. А ти ще можеш да управляваш Информационния.
Лукас остави чашата и взе салфетката от плат. Избърса устата си и се замисли над това.
— Е, надявам се, че нямате предвид, че това ще се случи след няколко седмици. Мисля, че ще са ми нужни години…
Прекъсна го звън. Лукас замръзна, салфетката се изплъзна от ръката му и падна върху подноса.
Бърнард се дръпна от сървъра, сякаш той физически го беше ударил или пък черната му метална повърхност внезапно се беше нагорещила.
— По дяволите! — възкликна той и удари сървъра с юмрук.
Бръкна в гащеризона си, за да извади шперца.
Лукас се насили да продължи да се храни и да се държи нормално. Постоянното звънене на сървъра тревожеше Бърнард все повече. Караше го да се държи неразумно. Сякаш Лукас отново живееше с баща си във времето, преди домашно направеният джин да го вкара в една дупка под картофите във фермата.
— Шибана работа! — промърмори Бърнард и започна да отключва поредицата от брави.
Хвърли поглед към Лукас, който бавно дъвчеше парче месо, чийто вкус внезапно беше престанал да усеща.
— Имам задача за теб — каза Бърнард, докато се опитваше да освободи последното резе, за което Лукас знаеше, че понякога леко заяжда. — Искам да добавиш един панел тук, отзад — просто обикновена индикация със светодиоди. Измисли някакъв код, така че да можем да виждаме кой ни търси. Трябва да знам дали е нещо важно, или спокойно можем да не му обръщаме внимание.
Той свали задния панел на сървъра и шумно го подпря върху предната част на сървър четирийсет зад него. Лукас отпи отново от водата, докато Бърнард надничаше в тъмната вътрешност и изучаваше примигващите светлини над малките гнезда за комуникация. Неистовият звън заглуши мърморенето и псувните му.
Той подаде почервенялото си от гняв лице и се обърна към Лукас, който остави чашата върху подноса.
— Всъщност искам точно тук да има две светлини — червена, ако се обажда силоз седемнайсет, и зелена, ако се обажда който и да е друг. Разбра ли ме?
Лукас кимна. Той сведе поглед към подноса и започна да разрязва един картоф на две, като внезапно се сети отново за баща си. Бърнард се обърна и грабна задния панел на сървъра.
— Мога аз да го върна на мястото му — смотолеви Лукас с уста, пълна с горещ картоф.
Той издиша парата навън, за да не си изгори езика, преглътна и прокара хапката с вода.
Бърнард остави панела там, където беше. Обърна се и погледна ядосано вътрешността на машината, която продължаваше да звъни, а светлините примигваха тревожно.
— Добра идея — съгласи се той. — Може би първото, което трябва да направиш, е да се заемеш с тази задача.
Накрая сървърът спря трескавото си звънене и в стаята настъпи пълна тишина, като се изключеше потракването на вилицата на Лукас в чинията. Това сякаш го върна в миговете на пропитата с дъх на алкохол тишина от детството му. Скоро Бърнард щеше да си тръгне, точно както баща му припадаше на пода в кухнята.
Сякаш чул мисълта му, неговият създател и началник се изправи. Сянката на шефа на Информационния отдел отново закри светлината над Лукас и около него притъмня.
— Наслаждавай се на вечерята си — каза той. — Ще накарам Питър да се отбие по-късно за чиниите.
Лукас набоде с вилицата една редица бобови зърна.
— Сериозно ли говорите? Мислех, че това е обядът. — Той пъхна боба в устата си.
— Минава осем — отвърна Бърнард и приглади гащеризона си. — О, и днес говорих с майка ти.
— Така ли? — Лукас остави вилицата.
— Напомних й, че вършиш важна работа за силоза, но тя наистина иска да те види. Говорих със Симс да я пусне тук…
— В залата със сървърите?
— Само да влезе. За да се увери, че си добре. Бих уредил срещата на някое друго място, но Симс мисли, че идеята не е добра. Той не е толкова убеден в лоялността на техниците. Все още се опитва да открие всички източници, от които изтича информация…
— Симс е параноик — засмя се Лукас. — Никой от нашите техници няма да мине на страната на онези механици. Няма да предадат силоза, още по-малко вас.
Той взе един кокал и оглозга останалото месо.