Вместо него тя започна да усеща друг вид напрежение.
65
Уокър се оказа избутан надолу по квадратното стълбище покрай екип от механици, които заваряваха нов комплект стоманени плочи през тесния коридор. По-голямата част от сглобената на ръка радиостанция се намираше в сандъка за резервни части, който техникът отчаяно стискаше с двете си ръце. Чуваше как електронните компоненти тропат вътре, докато си пробиваше път през тълпата от механици, които бягаха от нападението от горе. Пред него Шърли носеше останалата част от радиооборудването, притиснато към гърдите й, а проводниците на антената се влачеха подире й. Уокър подскачаше и танцуваше върху старите си нозе, за да не се оплете в тях.
— Давайте, давайте! — изкрещя някой.
Всички се бутаха и блъскаха. Гърмежите на оръжията зад гърба му сякаш се усилваха, докато във въздуха свистеше дъжд от златисти искри, които се сипеха върху лицето му. Той присви очи и се втурна през градушката от искри, докато група миньори с раирани гащеризони се опитваха да си проправят път нагоре от следващата площадка с още един голям лист стомана.
— Оттук! — изкрещя Шърли и го затегли след себе си.
На следващото ниво тя го дръпна встрани. Немощните му крака се мъчеха да не изостават. Някой изпусна брезентова чанта. Млад мъж с оръжие се завъртя и се втурна обратно да я вземе.
— Генераторната зала — каза му Шърли и посочи с ръка.
Вече имаше поток от хора, които преминаваха през двойната врата. Дженкинс беше там и управляваше движението. Някои от хората с пушки бяха заели позиции близо до една нефтена помпа. Горната й част с противотежест беше застинала напълно неподвижно, сякаш вече победена в битката, която предстоеше.
— Какво е това? — попита Дженкинс, когато наближиха вратата.
Той посочи с брадичка жиците в ръцете на Шърли.
— Това да не е…?
— Радиостанцията, сър — кимна тя.
— Вече не ни върши работа. — Дженкинс махна на двама души да влязат вътре.
Шърли и Уокър се дръпнаха встрани, за да не пречат.
— Сър…
— Вкарай го вътре — излая Дженкинс, като имаше предвид Уокър. — Не искам да ми се пречка.
— Но, сър, мисля, че ще искате да чуете…
— Хайде, вървете! — изкрещя Дженкинс на онези, които бяха изостанали най-назад.
Той завъртя ръка, за да ги накара да побързат. Останаха само механиците, които бяха заменили гаечните ключове с оръжия. Те се строиха, сякаш бяха свикнали с тази игра. Ръцете им бяха подпрени на парапета, а дългите стоманени дула на оръжията им бяха насочени в една и съща посока.
— Влизай или оставай — заяви Дженкинс на Шърли и понечи да затвори вратата.
— Тръгвай — обърна се тя към Уокър, след като изпусна дълга въздишка. — Да влизаме.
Уокър се подчини сковано, като през цялото време си мислеше за частите и инструментите, които трябваше да вземат със себе си — неща, които сега се намираха на няколко нива над главата му и които той беше загубил, навярно завинаги.
— Хей, изкарайте тези хора от стаята за управление!
Шърли затича през генераторната зала веднага, щом се озоваха вътре, жиците се влачеха след нея, а частите от алуминиевата антена подскачаха по пода.
— Вън!
Смесена група от механици и няколко души от Снабдяването, облечени в жълто, смутено се изнизаха един по един от малката стая за управление. Те се присъединиха към останалите хора, наобиколили парапета, който обграждаше могъщата машина, господстваща в подобното на пещера помещение. Поне шумът беше поносим. Шърли си представи какво би било, ако се налагаше всички тези хора да останат тук, долу, в продължение на дни, когато ревът на тропащия вал и хлабавите стойки на двигателя можеха да накарат човек да оглушее.
— Всички вие, излизайте от моята контролна стая. — Тя махна на последните няколко души да напуснат помещението.
Шърли знаеше защо Дженкис е запечатал този етаж. Единствената сила, която им бе останала, беше енергията. Тя махна и на последния останал човек да излезе от малката стая, която беше пълна с чувствителни бутони, циферблати и дисплеи, и веднага провери нивата на горивото.
И двата резервоара бяха пълни догоре, така че поне това бяха планирали както трябва. Ако не друго, най-малкото две седмици щяха да имат захранване. Погледна всички останали копчета и циферблати, все още притиснала силно към гърдите си плетеницата от кабели.
— Къде да я…? — Уокър протегна напред кутията си.