Жулиета се наклони настрани, стъпила на единия си крак, докато другият се опитваше да се издигне. Внимателно пъхна ножа под втория ремък. Страхуваше се, че може да среже костюма си и да види как от него излиза поток от скъпоценни мехурчета. Със силата на отчаянието тя тикна ножа и под черната лента и го дръпна точно както и предишния път. Видя увеличения образ на найлоновите влакна, които се скъсаха. В шлема й пръскаше пот, но ножът разкъса плата и тежестта се откачи.
Жулиета изкрещя, когато обувките й полетяха назад и се издигнаха над главата й. Тя изви тялото си и размаха ръце, колкото можеше, но шлемът й се удари в тръбите, минаващи по тавана на коридора.
Чу се трясък и водата около нея стана черна. Тя затърси фенерчето, за да го включи отново, но то не беше на мястото си. Нещо се удари в ръката й в мрака. Тя се опита да улови предмета с едната си ръка, стиснала ножа в другата, усети, че той се плъзна през обвитите й в ръкавица пръсти и след това изчезна. Докато се мъчеше да прибере ножа, единственият й източник на светлина падна невидим на пода.
Жулиета не чуваше нищо друго освен собственото си учестено дишане. Щеше да умре така, притисната към тавана, поредното подпухнало тяло в тези коридори. Сякаш й беше писано да умре в такъв костюм по един или друг начин. Отблъсна се от тръбите и се опита да се освободи, като извиваше тялото си. В коя посока се движеше? Накъде беше обърната? Цареше пълен мрак. Не можеше дори да види ръцете си пред себе си. Да знае, че очите й са си наред, но някак си не възприемат нищо, беше по-лошо от слепотата. Това само засилваше паниката, докато въздухът в костюма й ставаше все по-застоял.
Въздухът.
Тя се протегна към яката си и напипа шланга, макар че едва го усещаше през ръкавиците. Започна да го придърпва, като слагаше едната ръка пред другата, сякаш издърпваше миньорска кофа от дълбока шахта.
Сякаш през ръцете й преминаваха километри. Намотките на маркуча се трупаха около нея като вързани на възли спагети, които се удряха и плъзгаха по нея. Дишането й ставаше все по-отчаяно. Тя изпадаше в паника. До каква степен учестеното й дишане се дължеше на адреналина и страха? И до каква степен — на привършването на скъпоценния запас от въздух? Тя внезапно се ужаси, че шлангът, който дърпаше, е бил прерязан, че се е протъркал в стълбището, че другият му край всеки миг ще се плъзне между пръстите й и че следващия път, когато трескаво го придърпа, ще хване шепа мастиленочерна вода и нищо повече…
Но в следващия момент тя сграбчи маркуч, в който имаше напрежение и живот. Твърд шланг, в който нямаше въздух, но който водеше към изхода.
Жулиета изкрещя и се протегна напред, за да се хване отново. Издърпа се, шлемът й се удари в някаква тръба и я отблъсна от тавана. Тя продължи да протяга едната си ръка напред в чернотата, там, където трябваше да е шлангът, намери го, сграбчи го и издърпа тялото си през непрогледната супа на удавниците и мъртъвците, като се чудеше колко ли далеч ще стигне, преди да поеме последната си глътка въздух и да се присъедини към тях.
67
Лукас седеше с майка си върху прага на отворената врата на залата със сървърите. Той погледна надолу към ръцете й, които държаха едната му длан. Сетне тя вдигна ръка, за да махне от рамото му един конец и да го захвърли далеч от скъпоценния си син.
— И ти казваш, че това ще бъде един вид повишение? — попита тя и приглади долната риза върху рамото му.
— Да, доста голямо при това — кимна Лукас.
Той погледна покрай нея към коридора, където Бърнард и шериф Билингс разговаряха с приглушени гласове. Бърнард беше пъхнал ръце в издутия на корема си гащеризон. Билингс беше свел поглед и преглеждаше пистолета си.
— Ами, това е чудесно, скъпи. Така ми е по-лесно да понеса мъката, че си далеч от мен.
— Не мисля, че това ще продължи още много дълго.
— Ще можеш ли да гласуваш? Не мога да повярвам, че моето момче се занимава с такива важни неща!
— Да гласувам? — Лукас се обърна към нея. — Мислех, че изборите са отложени.
Тя поклати глава. По лицето й имаше повече бръчки, отколкото преди месец, и косата й беше по-бяла. Лукас се зачуди дали беше възможно това да стане за толкова кратко време.