— Не работи по този начин — отвърна той и извивката се превърна в усмивка. — Това става сега. Това се случва в момента. — Сграбчи ръката на Шърли. — И ти го чу, нали? Не съм полудял. Това наистина беше тя, нали? Тя е жива. Успяла е.
— Не… — поклати глава Шърли. — Уок, какво искаш да кажеш? Че Жулиета е жива? И къде е успяла да стигне?
— Ти чу. — Той посочи радиостанцията. — Преди това — разговорите, почистването. Там, навън, има още от тях. Още от нас. Тя е при тях, Шърли. Това се случва в момента.
— Жива.
Шърли се втренчи в радиостанцията, обмисляйки думите му. Приятелката й все още беше някъде. Все още дишаше. Представата за тялото на Жулиета, лежащо в безмълвен покой от другата страна на хълмовете и брулено от вятъра, се беше запечатала в съзнанието й. А сега си я представяше как се движи, диша и разговаря някъде по радиостанция.
— Можем ли да говорим с нея? — попита тя.
Тя знаеше, че въпросът е глупав. Но Уокър сякаш се сепна и скочи на крака.
— О, Господи! Господи, да!
Той остави купчината компоненти върху пода. Ръцете му трепереха, но на Шърли й се стори, че този път е от вълнение. И в двамата страхът беше изчезнал, сякаш се бе изпарил от стаята и останалият свят отвъд това малко пространство се беше превърнал в нещо незначително.
Уокър порови из сандъка с резервни части. Изхвърли от него няколко инструмента и заопипва дъното на кутията.
— Не — промълви той, след което се обърна и огледа частите на пода. — Не, не, не.
— Какво има? — Шърли се дръпна встрани от купчината, за да може той да вижда по-добре. — Какво липсва? Ето там има микрофон.
Тя посочи към частично разглобените слушалки.
— Предавателят. Това е една малка платка. Мисля, че остана на работната ми маса.
— Изсипах всичко в сандъка. — Гласът й беше изтънял и напрегнат.
Тя се приближи към пластмасовия сандък.
— Другата ми работна маса. Тази платка не беше необходима. Единственото, което Дженкс искаше, беше да подслушваме. — Уокър махна към радиостанцията. — Направих това, което иска. Откъде можех да знам, че ще се наложи да предавам…?
— Не си могъл — успокои го Шърли.
Тя си даваше сметка, че нещата не отиват на добре. Достатъчно често го беше виждала да изпада в такова състояние и знаеше, че това може да се случи много бързо.
— Има ли нещо тук, което да можем да използваме? Помисли, Уок. Съсредоточи се.
Той поклати глава и размаха пръст към слушалките.
— Този микрофон е прост. Звукът само преминава през него — малки мембрани, които вибрират… — Той се обърна към нея. — Почакай — има едно нещо.
— Тук, долу? Къде?
— В миньорския склад трябва да има предаватели. — Той се престори, че държи кутия и натиска превключвател. — За детонаторите. Поправих един такъв само преди месец. Той ще свърши работа.
Шърли се изправи.
— Ще ида да го донеса — каза тя. — Ти стой тук.
— Но стълбището…
— Ще бъда в безопасност. Слизам надолу, а не отивам нагоре.
Той поклати глава.
— Не променяй нищо — посочи тя радиото. — Не търси други гласове. Само нейният ни трябва. Остави го както е настроено.
— Разбира се.
— Ей сега се връщам. — Шърли се наведе и стисна рамото му.
Отвън тя откри, че десетки лица са обърнати към нея и в широко отворените им очи и отпуснати устни се четяха страх и въпроси. Тя искаше да им изкрещи през шума на генератора, че Жулиета е жива, че не са сами и други хора живеят и дишат в забранения свят отвън. Искаше да го направи, но нямаше време. Бързо се отправи към парапета и откри Кортни.
— Хей…
— Всичко наред ли е там, вътре? — попита Кортни.
— Да. Би ли ми направила една услуга? Наглеждай Уокър вместо мен.
Кортни кимна.
— Ти накъде си…?
Но Шърли вече тичаше към вратата. Тя се промъкна през групата, струпана пред входа. Дженкинс беше отвън с Харпър. Когато тя претича покрай тях, те прекъснаха разговора си.
— Хей! — Дженкинс я хвана за ръката. — Къде, по дяволите, си тръгнала?
— В миньорския склад — отвърна тя и изви ръка, за да я отскубне от хватката му. — Няма да се бавя…
— Не можеш да отидеш. Всеки момент ще взривим това стълбище. Онези идиоти ще ни паднат право в ръцете.
— Какво ще направите?
— На стълбището е сложен взрив — повтори Харпър. — Щом като слязат тук, долу, и започнат да се опитват да си пробият път навътре… — Той сви ръцете си на топка и след това ги разтвори, имитирайки експлозия.