— Ти не разбираш. — Тя се изправи лице в лице срещу Дженкинс. — Става дума за радиостанцията.
— Уок получи своя шанс — намръщи се той.
— Улавяме много разговори — каза му тя. — Той се нужда от една-единствена част. Ще се върна, кълна се.
Дженкинс погледна Харпър.
— Колко време ни остава, преди да го направим?
— Пет минути, сър — отвърна Харпър и брадичката му помръдна едва доловимо нагоре-надолу.
— Имаш четири — каза Дженкинс на Шърли, — но гледай…
Тя не чу останалото. Краката й вече трополяха по стоманата и я носеха към стълбището. Прелетя покрай нефтената помпа с тъжната й наведена горна част, после покрай редица объркани и нервни мъже с насочени към коридора оръжия.
Изкачи се по стълбището и заобиколи ъгъла му. Някой малко по-нагоре й изкрещя предупредително. Шърли мярна двама миньори с шашки динамит, преди да се втурне надолу по стълбите.
На следващото ниво зави и се насочи към минната шахта. Коридорите бяха тихи, чуваше се само задъханото й дишане и тропотът на ботушите й.
Жулиета. Жива.
Човек, изпратен да почиства, беше останал жив.
Тя зави по следващия коридор и претича покрай апартаментите за миньорите и нефтените работници — мъже, които сега носеха пушки, вместо да копаят дупки в земята, и размахваха оръжия вместо инструменти.
А с това ново знание, с тези невероятни новини, с тази тайна войната изглеждаше нереална. Незначителна. Как някой би могъл да се сражава, щом като отвъд тези стени имаше места, където можеше да отиде? Дали и нейната приятелка все още беше някъде там? Не трябваше ли и те да отидат?
Тя стигна до склада. Вероятно бяха минали две минути. Сърцето й препускаше. Дженкинс сигурно нямаше да направи нищо със стълбището, преди тя да се е върнала. Тя тръгна покрай рафтовете, като надничаше в кутиите и чекмеджетата. Знаеше как изглежда това нещо. Сигурно наоколо имаше няколко от тях. Къде ли бяха?
Тя провери шкафчетата, захвърли на земята мръсните гащеризони, които висяха в тях, изблъска работните каски встрани. Не откри нищо. Колко ли време й оставаше?
Реши да опита в малкия офис на бригадира в съседство. Отвори вратата и се втурна към бюрото. В чекмеджетата нямаше нищо. Нито пък на рафтовете, монтирани на стената. Едно от големите долни чекмеджета не се отвори. Беше заключено.
Шърли отстъпи назад и изрита с обувката си металното чекмедже. Заби стоманения й връх в него веднъж и после отново. Ръбът се изкриви надолу и се отдалечи от горното чекмедже. Тя протегна ръка, дръпна силно разхлабената брава, за да измъкне езика й, и с пъшкане успя да отвори чекмеджето.
Експлозиви. Пръчки динамит. Имаше няколко малки релета, за които знаеше, че се пъхат в шашките, за да ги взривят. Под тях откри три от предавателите, които бяха необходими на Уокър.
Шърли грабна два от тях и няколко релета и ги напъха в джоба си. Взе и две пръчки динамит — просто защото й бяха подръка и можеха да се окажат полезни, — излезе от офиса и затича през склада обратно към стълбището.
Беше изгубила твърде много време. Гърдите й бяха студени и празни и стържеха, когато с мъка се опитваше да диша. Тичаше с цялата бързина, на която беше способна, съсредоточена в това да мести краката си напред, в пода пред себе си, който копнееше да остане зад гърба й.
Зави в края на залата, като отново се замисли за това колко глупава е тази война. Беше й трудно да си спомни защо е започнала. Нокс го нямаше вече, както и Маклейн. Дали хората им щяха да продължат да се бият, ако тези велики водачи все още бяха живи? Или отдавна щяха да са направили нещо различно? Нещо по-смислено?
Тя проклинаше цялото това безумие, когато стигна до стълбището. Със сигурност петте минути бяха минали. Тя очакваше над главата й да проехти взрив и да я оглуши и разтърси жестоко. Като прескачаше по две стъпала наведнъж, тя зави горе и видя, че миньорите са изчезнали. Иззад ръчно направените дула я наблюдаваха разтревожени очи.
— Давай! — изкрещя някой и размаха ръце, за да я накара да побърза.
Шърли видя Дженкинс, който беше приклекнал с пушката си, а до него беше Харпър. Докато тичаше към двамата мъже, тя без малко не се спъна в проводниците, които идваха от стълбището.
— Сега! — изкрещя Дженкинс.
Някой завъртя превключвателя.
Земята под краката на Шърли се наклони и потрепери и тя загуби равновесие. Удари се силно в стоманения под, брадичката й се плъзна по плочите с ромбовидни шарки и динамитът насмалко не излетя от ръцете й.
Когато успя да се изправи на колене, ушите й все още звънтяха. Мъжете заемаха позиции зад парапета с оръжия, насочени към облака дим, който излизаше от зейналата паст от усукана и разкривена стомана. От другата страна се чуваха далечните викове на ранените.