Жулиета се приближи до Соло и сложи ръка на шията му. Ръцете й бяха ледени. Не напипваше пулса му и не беше сигурна дали изобщо ще може да го направи. Със замръзналите си пръсти едва усещаше, че го докосва.
Тя мъчително се изправи на крака, като за малко не се строполи отново, и се хвана за парапета на площадката. Отправи се със залитане към компресора, защото знаеше, че трябва да се стопли. Изпитваше силно желание да заспи, но й беше ясно, че ако го направи, никога няма да се събуди.
Бидонът с гориво беше все още пълен. Тя се опита да свали капачката, но ръцете й бяха безполезни. Бяха безчувствени и се тресяха от студа. Дъхът й образуваше пред нея облачета от пара, което смразяващо й напомни, че губи малкото й останала телесна топлина.
Тя сграбчи ножа. Като го държеше с две ръце, опря върха му в капачката. Плоската му дръжка беше по-лесна за хващане от пластмасовата капачка. Завъртя ножа и сцепи капачката. След като я разхлаби, издърпа ножа и направи останалото с ръце, като остави острието в скута си.
Наклони бидона над компресора и намокри големите гумени колела, шасито и целия мотор. Така или иначе, нямаше да го използва никога повече — не смяташе да разчита на него или на каквото и да било друго за въздуха си. Остави все още полупълния бидон и го плъзна встрани от компресора, като го бутна с крак. Горивото се стичаше по решетката и мелодично капеше върху водата долу. Звукът отекваше между бетонните стени на стълбището и цветният токсичен разлив върху водната повърхност започна да се уголемява.
Тя замахна с ножа, насочила тъпата му част надолу, и го удари в металните ребра на топлообменника. При всеки удар дърпаше ръката си назад, очаквайки, че ще избухнат пламъци. Но не се получаваше искра. Удари по-силно, макар че никак не искаше да повреди скъпоценния си инструмент и единственото си средство за защита. Неподвижното тяло на Соло й напомняше, че може да има нужда от ножа, ако успее да оцелее след смъртоносния студ…
Острието удари странично, чу се леко пукане, по ръката й премина топлина и плисна върху лицето й.
Жулиета пусна ножа и размаха ръка, но тя не гореше. Затова пък компресорът беше в пламъци. Част от решетката също.
Когато пламъкът започна да замира, тя грабна бидона и плисна от него още малко гориво. Беше възнаградена с големи оранжеви огнени езици, които се издигнаха във въздуха. Гумите се пукнаха, докато горяха. Жулиета се строполи близо до огъня и усети топлината на пламъците, които танцуваха по цялата метална машина. Започна да се съблича, като от време на време поглеждаше към Соло. Обеща си, че няма да остави тялото му тук, щеше да се върне за него.
Крайниците й започнаха да си възвръщат чувствителността — в началото постепенно, но после с пареща болка. Както беше гола, тя се сви на топка до малкия и слаб огън. Разтри ръцете си и започна да духа върху дланите си. Наложи й се на два пъти да подхранва гладния огън. Само колелата горяха както трябва и благодарение на тях не й се наложи отново да прави искра. Чудната топлина успя да пропълзи донякъде по решетката на площадката и така затопли голата й кожа на местата, където тя се докосваше до метала.
Зъбите й тракаха много силно. Жулиета погледна стълбището и през тялото й премина един нов страх — страхът, че всеки момент от него може да се разнесе тропотът на спускащи се надолу обувки, че е в капан между останалите оцелели и ледената вода. Тя взе ножа си и го протегна пред себе си с две ръце, като се опита с усилие на волята да се застави да не трепери толкова.
Когато мярна отражението на лицето си в острието, тя се разтревожи още повече. Изглеждаше бледа като призрак. Устните й бяха посинели, около очите й имаше тъмни кръгове и изглеждаха хлътнали. Тя почти се засмя, когато видя как трепери устата й и как тракат зъбите й. Побърза да застане по-близо до огъня. Оранжевата светлина танцуваше върху острието на ножа, неизгорялото гориво капеше върху водата и образуваше сребристи петна върху цветната й повърхност.
Когато последните остатъци от бензина изгоряха и пламъците намаляха, Жулиета реши да действа. Все още трепереше, но в дълбините на шахтата, толкова далеч от електричеството на Информационния, беше студено. Тя опипа двата черни долни костюма, които беше свалила. Беше оставила единия от тях на купчина и той все още беше подгизнал. Другият поне беше опънат — ако беше разсъждавала трезво, щеше да го окачи да съхне. Бе влажен, но беше по-добре да го облече и да го изсуши с тялото си, отколкото да позволи на студения въздух да изсмуче топлината от тялото й. Пъхна краката си вътре, с мъка успя да мушне ръцете си в ръкавите и след това вдигна ципа отпред.