— Какви проблеми? — поинтересува се Марнс.
Джанс стрелна заместника с предупредителен поглед.
— Няма нищо, което да искам да ви докладвам — обърна се Бърнард към Марнс.
В очите на дребния мъж имаше отровна, студена омраза към заместника или може би към значката на гърдите му.
— Нищо, което да касае закона. Но имаше някои твърде… „творчески“ заявки от нейно име — пренасочване на артикули за наше ползване, неуместни искания за приоритет и разни подобни неща. — Бърнард си пое дълбоко дъх и сложи ръце върху папката пред себе си. — Не бих стигнал чак дотам, че да го нарека кражба, но изпратихме оплаквания до Дийгън Нокс в качеството му на началник на Механичния, за да го уведомим за тези… нередности.
— Това ли е всичко? — изръмжа Марнс. — Някакви заявки?
Бърнард се намръщи.
— Това ли е всичко?! — Той разпери ръце върху папката. — Слушахте ли ме изобщо? Тази жена на практика е крала и е пренасочвала артикули, предназначени за моя отдел. Не е ясно дори дали са били използвани за силоза. Може да ги е ползвала за лични нужди. За бога, тази жена употребява повече електричество, отколкото й е позволено! Може би ги е изтъргувала за читове…
— Това официално обвинение ли е? — попита Марнс.
Той демонстративно извади бележника си от джоба и щракна механичната си писалка.
— А, не. Както казах, не бихме искали да ви затрудняваме. Но разбирате, че тя не е подходяща за кариера във високите нива на прилагането на закона. Ако трябва да съм честен, това и се очаква от механик и затова се опасявам, че тя трябва да си остане в Механичния. — Той потупа папката пред себе си, сякаш смяташе въпроса за приключен.
— Това ли е предложението ви? — попита кмет Джанс.
— Ами, да. И мисля, че след като имаме толкова подходящ кандидат, който е готов и има желание да се заеме с тези задължения, а и вече живее горе…
— Ще взема под внимание предложението ви.
Джанс взе договора от масата и нарочно го сгъна на две, като плъзна ноктите си по ръба от край до край. Пъхна листа в една от папките си, докато Бърнард я наблюдаваше ужасено.
— И тъй като нямате официални оплаквания за нашия първи кандидат, ще приема това за мълчаливо съгласие да разговаряме с този кандидат за работата. — Кметът се изправи, хвана чантата си, сложи папките във външния джоб, затвори капака и след това взе бастуна си от мястото, където го беше подпряла на конферентната маса. — Благодаря ви, че се срещнахте с нас.
— Да, но… — Бърнард се отдръпна от масата и забърза след нея, докато Джанс се отправяше към вратата.
Марнс се изправи и я последва с усмивка.
— Какво да кажа на Питър? Той очаква да започне всеки момент!
— Не е трябвало да му казвате каквото и да било — натърти Джанс, след което спря и хвърли гневен поглед на Бърнард. — Аз ви се доверих. А вие предадохте доверието ми. Вижте, оценявам всичко, което правите за силоза. Двамата с вас сме работили дълго и в разбирателство, ръководихме силоза във времената на най-голямото благоденствие, което хората ни някога са познавали…
— Ето защо… — започна Бърнард.
— Ето защо ви прощавам това нарушение — прекъсна го кмет Джанс. — Това е моя работа. Това са моите хора. Избрана съм, за да взимам точно такива решения. Затова двамата със заместника ще тръгваме. Ще проведем безпристрастно интервю на кандидата, който сме избрали на първо място. И ще се отбия по пътя на връщане, в случай че има нещо за подписване.
Бърнард разпери ръце, признаващ поражението си.
— Много добре — каза той, — извинявам се. Просто се надявах да ускоря процеса. Сега ви моля да си починете малко, вие сте наши гости. Позволете ми да ви донеса нещо за хапване, може би някакви плодове?
— Ще тръгваме — повтори Джанс.
— Добре — кимна той. — Но поне малко вода? Да допълним манерките ви?
Джанс си спомни, че едната манерка вече е празна, а трябваше да слязат още няколко етажа.
— Много любезно от ваша страна — съгласи се тя.
След което направи знак на Марнс да се обърне, така че тя да извади манерката от раницата му. Сетне се обърна на свой ред, за да извади той нейната. Бърнард махна на един от служителите си да дойде да вземе манерките и да ги напълни, докато наблюдаваше с любопитство тази проява на близост.
11
Стигнаха почти до петдесетия етаж, докато Джанс се успокои достатъчно, за да може да мисли трезво. Струваше й се, че усеща тежестта на договора на Питър Билингс в раницата си. Няколко стъпала след нея Марнс мърмореше и роптаеше срещу Бърнард и се опитваше да не изостава. Едва сега Джанс осъзна, че се е отнесла. Умората в бедрата и прасците й се увеличаваше от нарастващото усещане, че това пътуване не само е грешка, но вероятно е и безполезно. Бащата, който беше предупредил, че дъщеря му няма да приеме предложението им, натискът от Информационния отдел да изберат друг вместо нея. Сега всяка стъпка от слизането им я изпълваше с безпокойство. Безпокойство, което обаче беше придружено с нова увереност, че Жулиета е подходящият човек. Трябваше да убедят тази жена от Механичния да приеме поста дори и само за да поставят Бърнард на мястото му, дори и само за да предотвратят превръщането на това трудно пътуване в пълен провал.