Жената се обърна, без да се стряска, и присви очи към Джанс и Марнс. Тя избърса чело с опакото на едната си ръка, а с другата вдигна гаечния ключ и го подпря на рамото си. Погали сянката по главата и се отправи към посетителите. Джанс видя, че ръцете на жената са слаби и с добре очертани мускули. Тя не носеше долна риза, беше облечена само в синия гащеризон, изрязан на гърдите и разкриващ част от маслиновата й кожа, която лъщеше от пот. Имаше същия загар като фермерите, които работеха под лампите за стимулиране на растежа, но ако се съдеше по вида на дочените й дрехи, той спокойно можеше да се дължи и на смазка и мръсотия.
Тя спря пред Джанс и Марнс и им кимна. Усмихна се на Марнс, давайки знак, че го е познала. Не подаде ръка, за което Джанс й беше благодарна. Вместо това посочи към една врата до остъклена стена и се отправи натам.
Марнс я последва като послушно кученце, а Джанс тръгна подире му. Тя се обърна, за да се убеди, че сянката не се мотае в краката й, и го видя как вече тича обратно по пътя, по който бяха дошли. Косата му проблясваше на бледата светлина от лампите в генераторната зала. Що се касаеше до момчето, то беше изпълнило задълженията си.
Вътре в малката стая за управление шумът намаля. Той почти изчезна, когато затвориха плътно дебелата врата. Жулиета свали каската и заглушителите си и ги остави на една полица. Джанс също предпазливо отлепи своите от главата си, а когато чу, че от шума е останало само далечно бръмчене, ги свали изцяло. Стаята беше малка и пълна с метални повърхности и примигващи лампички. Никога не беше виждала нещо подобно. Стори й се странно, че е кмет и на тази стаичка, за която дори не подозираше, че съществува, и която със сигурност не би могла да управлява.
Докато звънтенето в ушите на Джанс постепенно утихваше, Жулиета завъртя няколко копчета, като наблюдаваше как едни малки стрелки помръдват под стъклените си циферблати.
— Мислех си, че срещата ни ще се проведе утре сутринта — каза тя и се съсредоточи напрегнато в работата си.
— Стигнахме по-бързо, отколкото очаквах.
Джанс погледна Марнс, който държеше слушалките си в ръце и неспокойно пристъпваше от крак на крак.
— Радвам се, че се срещаме отново, Джулс — рече той.
Тя кимна и се наведе напред, за да надникне през дебелия стъклен прозорец към огромните машини отвън, докато ръцете й се стрелкаха по широкото контролно табло, без да е необходимо да ги поглежда, и настройваха големи черни циферблати с избледнели бели знаци.
— Съжалявам за партньора ти — каза тя и погледна надолу към показанията на няколко устройства.
Сетне се обърна и започна да разучава Марнс. Джанс видя, че под потта и мръсотията тази жена е красива. Лицето й беше строго и слабо, а очите — блестящи. Отдалече се виждаше, че има остър ум. И тя гледаше Марнс с истинско съчувствие, което ясно личеше в сключените й вежди.
— Наистина ужасно съжалявам — повтори тя. — Той изглеждаше добър човек.
— Най-добрият — промълви Марнс сподавено.
Жулиета кимна, сякаш думите му изчерпваха всичко, което трябваше да бъде казано. Тя се обърна към Джанс.
Усещате ли тази вибрация, кмете? Получава се, когато съединителят се разминава с едва два милиметра. Ако мислите, че тук се усеща силно, трябва да си сложите ръцете върху корпуса. Пръстите ви веднага ще изтръпнат. А ако ги задържите достатъчно дълго, костите ви ще започнат да тракат така, все едно се разпадате.
Тя се обърна и се пресегна между Джанс и Марнс, за да задейства масивен превключвател, след това се обърна отново към контролното табло.
— Сега си представете на какво е подложен този генератор, когато се тресе по този начин. Зъбците в трансмисията започват да стържат един в друг, малки стружки метал се въртят в маслото като зрънца от шкурка. Докато се усетите, стоманата се пръсва на парчета и оставаме без енергия, като се изключи онази, която можем да получим от резервното захранване.
Джанс затаи дъх.
— Искаш да ти намерим помощник ли? — попита Марнс.
Жулиета се засмя.
— Това не е нещо ново или различно от проблема, с който се сблъсква всяка смяна. Ако резервното устройство не беше разглобено за нови набивки и ако можехме да изкараме седмица на половин мощност, щях да извадя този съединител, да го настроя и генераторът да се върти като нов. — Тя стрелна с поглед Джанс. — Но тъй като имаме нареждане за пълна мощност, без прекъсвания, това не може да се случи. Затова ще продължа да затягам болтовете, докато те все така се опитват да се разхлабят, и ще се мъча да открия подходящите обороти, така че той да продължи да пее горе-долу прилично.