— Когато подписах тази заповед, нямах представа… — понечи да каже кметът.
— А пък аз си мислех, че съм опростила достатъчно доклада си, че да стане ясно — прекъсна я Жулиета.
— Колко време имаме, преди да възникне повреда?
Джанс внезапно осъзна, че не тя беше тук, за да интервюира тази жена. По-скоро се случваше обратното.
— Колко време? — Жулиета се засмя и поклати глава, след което направи последни настройки и се обърна с лице към тях, скръстила ръце. — Може да се случи и в момента. Могло е да стане преди сто години. Важното е, че ще се случи, а може да бъде избегнато. Целта не трябва да е това място да бръмчи, докато сме живи — тя погледна многозначително Джанс — или докато трае настоящият ни срок. Ако целта не е да направим така, че да работи вечно, най-добре още сега да си събираме багажа.
Джанс забеляза как Марнс замръзна при тези думи. Усети и как собственото й тяло реагира и по кожата й премина хлад. Последното изречение на Жулиета беше опасно близо до измяната. Метафората в него не спасяваше положението.
— Бих могла да обявя празник без енергия — предложи Джанс. — Можем да го направим в памет на онези, които почистват. — Тя се замисли по-сериозно над тази идея. — Може да послужи като извинение за сервизно обслужване не само на вашата машина. Бихме могли…
— Пожелавам ви късмет в опита да накарате Информационния отдел да изключи своите боклуци — каза Жулиета.
Тя избърса брадичката си с опакото на ръката, която на свой ред избърса в гащеризона си. След което погледна към петното смазка, което беше направила върху дочения плат.
— Извинете ме за грубия език, кмете.
Джанс искаше да й каже, че всичко е наред, но поведението на жената и нейната сила й напомниха твърде много за нея самата преди време, такава, каквато тя едва си спомняше, че някога е била. Млада жена, която не се церемони много и получава онова, което иска. Тя се усети, че поглежда към Марнс.
— Защо споменаваш точно техния отдел? Имам предвид относно енергията.
Жулиета се засмя и отпусна ръце. След това ги вдигна към тавана.
— Защо ли? Дали защото Информационният разполага с три етажа от общо сто четирийсет и четири? И въпреки това използва една четвърт от цялата енергия, която произвеждаме. Мога да ви помогна да го изчислите…
— Не е необходимо.
— А не си спомням някой сървър досега да е нахранил някого, да е спасил нечий живот или да е закърпил нечии панталони.
Джанс се усмихна. Тя внезапно проумя какво Марнс харесва в тази жена. Освен това видя и себе си през неговите очи, каквато е била като млада, преди да се омъжи за най-добрия му приятел.
— Ами ако накараме Информационния отдел да намали консумацията, за да направи профилактика в продължение на седмица? Това ще свърши ли работа?
— Мислех, че сме слезли тук, за да я накараме да спре да се занимава с всичко това — промърмори Марнс.
— А аз ти казах — стрелна го с поглед Жулиета, — или може би го казах на секретарката ти, да не си губите времето. Не че имам нещо против онова, което правиш, но тук, долу, имат нужда от мен.
Тя вдигна ръка и погледна нещо, което висеше на китката и. Беше часовник. Тя го изучаваше така, все едно той още работеше.
— Вижте, с удоволствие бих си побъбрила с вас още. — Тя вдигна поглед към Джанс. — Особено ако можете да гарантирате, че ще има пауза за намаляване на консумацията. Но трябва да направя още няколко настройки, а вече работя извънредно. Нокс се ядосва, когато карам прекалено много допълнителни смени.
— Ще ти се махнем от главата — успокои я Джанс. — Още не сме вечеряли, така че навярно можем да се видим след това? Щом се регистрираш след работа и се поизчистиш?
Жулиета се погледна, сякаш за да провери дали изобщо й трябва почистване.
— Да, разбира се — отвърна тя. — Имате ли места в спалните помещения?
Марнс кимна.
— Добре. По-късно ще ви намеря там. И не забравяйте да си сложите шумозаглушителите. — Тя посочи ушите си, погледна Марнс в очите, кимна и след това се върна към работата си, като им даде да разберат, че засега разговорът е приключен.
13
Марнс и Джанс бяха отведени до столовата от Марк, механик, който тъкмо се прибираше от втора смяна. Марнс, изглежда, се почувства засегнат, задето са решили, че му е нужен водач. Заместникът притежаваше чисто мъжкото качество да се преструва, че знае къде се намира, дори и когато не е така. За да докаже това, той вървеше малко по-напред, спираше на някое разклонение и посочваше въпросително в някаква посока. На свой ред Марк само се смееше и го поправяше.