Выбрать главу

— Работата е там, че на първо място, изобщо не се очакваше тя да се справи с тази работа.

— Умно момиче — отбеляза Джанс и се усмихна.

— Твърде умно — рече Марк.

— И какво направи тя с почивния си ден? — поинтересува се Марнс.

Марк натисна с пръст лимона си във водата и го задържа там за момент.

— Прекара го с мен и Уок, метеше в работилницата, разпитваше как работят разни неща, къде отиват разни жици, как се разхлабва болт — такива неща. — Той отпи от водата си.

— Предполагам, че единственото, което искам да кажа, е, че ако възнамерявате да дадете работа на Джулс, трябва да сте много внимателни.

— Защо да сме внимателни? — попита Марнс.

Марк вдигна поглед към плетеницата от тръби и жици над главата си.

— Защото тя ще я върши дяволски добре. Дори и да не очаквате да го прави наистина.

14

След вечеря Шърли и Марк упътиха гостите как да стигнат до спалното помещение. Джанс наблюдаваше как двойка младоженци си разменят целувки. Марк се прибираше от смяна, докато Шърли трябваше да започне своята. Храненето, което споделяха, беше закуска за единия и вечеря за другия. Джанс поблагодари и на двамата и похвали храната, след което с Марнс напуснаха столовата, която беше почти толкова шумна, колкото и генераторната зала. Минаха по виещите се коридори и стигнаха до леглата си.

Марнс щеше да пренощува в общата спалня, използвана от младшите механици първа смяна. Беше му подготвена малка койка, която според Джанс щеше да му е една педя по-къса. За Джанс беше запазен малък апартамент надолу по коридора от общата спалня. Двамата решиха да чакат там на спокойствие и прекараха времето си в разтриване на уморените си крака и в разговори за това колко различно е всичко дълбоко долу, докато накрая на вратата се почука и Жулиета пристъпи вътре.

— Сложиха ви двамата в една стая? — учуди се тя.

— Не, заместникът е в общата спалня — засмя се Джанс. — А и аз не бих имала нищо против да пренощувам там заедно с останалите.

— Забравете за това — каза Жулиета. — Постоянно настаняват там новобранците и семействата, които идват на посещение. Не е кой знае какво.

Джанс наблюдаваше как Жулиета захапа парче канап, след това събра все още мократа си от душа коса и я върза на опашка. Беше сменила гащеризона си и кметът предположи, че петната по този са постоянни и че той всъщност е изпран и готов за следващата смяна.

— Та колко скоро може да обявите почивните дни, в които да не се използва енергия? — попита Жулиета.

Тя довърши възела, скръсти ръце и се облегна на стената до вратата.

— Предполагам, че ще искате да се възползвате от настроението след почистването, нали?

— Колко скоро можеш да започнеш ти! — попита Джанс.

Тя внезапно осъзна, че донякъде причината да иска тази жена за свой шериф е, че тя изглежда недостижима. Джанс погледна Марнс и се зачуди каква част от привличането, което изпитваше към него преди толкова години, когато беше млада и омъжена за Доналд, се е дължала на същата проста причина.

— Мога да започна утре — отвърна Жулиета. — До утре сутринта можем да пуснем резервния генератор. Тази нощ мога да работя с другата смяна, за да проверя уплътненията и гарнитурите…

— Не — вдигна ръка да я прекъсне Джанс. — Колко скоро можеш да започнеш работа като шериф? — Тя прерови отворената си чанта и разхвърля папките върху леглото в търсене на договора.

— Аз съм… Мислех, че вече обсъдихме това. Не се интересувам от…

— Те са най-подходящи — намеси се Марнс. — Онези, които не се интересуват.

Той стоеше срещу Жулиета, пъхнал палци в гащеризона си и облегнат на една от стените на малкия апартамент.

— Съжалявам, но тук няма кой да ме замести просто така — поклати глава Жулиета. — Не мисля, че вие, двамата, разбирате онова, с което се занимаваме…

— Не мисля, че ти разбираш какво вършим ние горе, на върха — прекъсна я Джанс. — Нито защо имаме нужда от теб.

Жулиета отметна глава назад и се засмя.

— Вижте, тук имам машини, които дори не бихте могли…

— И за какво са ни те? — попита Джанс. — Какво вършат тези машини?

— Благодарение на тях това проклето място продължава да съществува! — заяви Жулиета. — Въздуха, който дишате? Тук го рециклираме. Токсините, които издишвате? Изпомпваме ги обратно в земята. Искате ли да ви направя списък на всичко, което се прави от нефта? Всяко парче пластмаса, всяка унция гума, всички разтворители и почистващи препарати и дори не споменавам за енергията, която генерира, а говоря за всички останали неща!