— По пътя ни нагоре? — повтори Джанс, за да е сигурна, че е разбрала онова, което казва Жулиета и за което дава съгласието си.
Жулиета внимателно изгледа и двама им. Тя кимна.
— Ще трябва да ми дадете една седмица, за да оправя генератора. Очаквам да изпълните обещанието си за почивка с намалено потребление на енергия. И просто за да сме наясно — аз винаги ще се възприемам като човек от Механичния и се съгласявам на това донякъде, защото виждам какво се случва, когато не се обръща внимание на проблемите. Онова, за което най-много настоявам тук, долу, е профилактиката. Да не чакаме повече машините да се повредят, за да започнем да ги поправяме, а да направим така, че да пеят, докато работят. Твърде много проблеми бяха пренебрегнати, а някои направо се задълбочиха. И си мисля, че ако приемем силоза за своеобразен голям двигател, ние тук, долу, сме неговият маслен картер, който се нуждае от вниманието на някои хора. — Тя протегна ръка на Джанс. — Осигурете ми онази почивка с намалена консумация на енергия и аз ще бъда вашият човек.
Джанс се усмихна и стисна ръката й, като се възхити на топлината и силата на увереното й ръкостискане.
— Това ще е първото нещо, с което ще се заема — увери я тя. — И искам да ти благодаря. Добре дошла на борда.
Марнс прекоси стаята, за да стисне и той ръката на Жулиета.
— Радвам се, че ще работя с теб, шефе.
Жулиета се усмихна самодоволно, докато разтърсваше ръката му.
— Дай по-добре да не бързаме толкова. Мисля, че доста имам да уча, преди да започнеш да ме наричаш така.
15
Изглеждаше уместно изкачването им обратно към върха да стане по време на почивката за пестене на енергия. Джанс усещаше, че сякаш в отговор на новото постановление собствената й енергия постепенно намалява с всяка нова и болезнена стъпка. Агонията от спускането беше като досадно дразнене, неудобството от постоянното движение се усещаше просто като умора. Но сега слабите й мускули наистина се натоварваха. Всяка стъпка беше своеобразно завоевание. Тя вдигаше крак към следващото стъпало, слагаше ръка на коляното си и се избутваше още двайсет и пет сантиметра нагоре по високото сякаш милиони метри спираловидно стълбище.
Площадката от дясната й страна беше с номер петдесет и осем. Струваше й се, че гледа една и съща площадка цяла вечност. Не беше както при слизането, когато, унесена в мисли, пропускаше да забележи по няколко етажа. Сега те постепенно се появяваха в полезрението й отвъд външния парапет и оставаха там, сякаш й се подиграваха на бледата зеленикава светлина на аварийните лампи, докато тя мъчително се изкачваше тежко и неуверено, стъпка по стъпка.
Марнс беше до нея. Ръката му се плъзгаше по вътрешния парапет, нейната — по външния, а бастунът й потропваше върху самотните стъпала между тях. Понякога ръцете им се докосваха. Сякаш бяха на път от месеци, далеч от кабинетите, от задълженията си и студената близост помежду им. Авантюрата със слизането до долу, за да убедят новия шериф да заеме поста, се беше оказала различна от онова, което Джанс си бе представяла. Тя беше мечтала да се върне към младостта си, а вместо това беше разбудила стари призраци. Бе се надявала да възстанови енергичността си, а вместо това усещаше как годините бяха износили коленете и гърба й. Онова, което трябваше да бъде големият тур на нейния силоз, се бе оказало трудно, уморително и почти анонимно пътуване и сега тя се чудеше дали изобщо е необходима за неговата работа и поддръжка.
Светът около нея беше на пластове. Сега тя виждаше това по-ясно от всякога. Най-горният от тях беше загрижен за една размазана гледка и приемаше за даденост прясно изстискания сок за закуска. Хората, които живееха по-надолу и работеха в градините или почистваха клетките на животните, съществуваха в свой свят от пръст, зеленина и тор. За тях външният изглед беше нещо странично, на което не обръщаха внимание, докато не дойдеше почистването. Накрая идваше светът дълбоко долу — машинните цехове, изпомпването на нефт, скърцащите зъбни колела, — светът, който имаше смазка под ноктите и миришеше на тежък физически труд. За тези хора външният свят и храната, която стигаше на малки порции до тях, не бяха нищо повече от слухове и физическа необходимост. За тях смисълът на силоза беше хората да поддържат машините в изправност, а не обратното, както Джанс беше смятала през целия си дълъг живот.