Марнс обгърна кръста й с ръце и се намести под нея, докато кракът й не се озова върху неговия, а ръцете й — на врата му. Тя усети как мустакът му докосва бузата й и чу как устните му нежно целуват ъгълчето на нейните.
Джанс обхвана с ръце лицето му и зарови своето в рамото му. Тя заплака като ученичка, като нова сянка, която се чувства изгубена и уплашена от необятността на мястото и ужасяващата работа. Плачеше от страх, но скоро той изчезна. Разтопи се така, както отшумя и умората в гърба й под разтривките на ръцете му. Изчезна, заменен от вцепененост, и после, след цяла вечност от потръпващи ридания, усещанията взеха връх.
Джанс се почувства жива в кожата си. Тя усети изтръпването от докосването на плътта в плът, от допира на твърдите му ребра, от ръцете си върху рамото му и от неговите — върху бедрата й. След това сълзите дойдоха като някакво радостно избавление, като оплакване за изгубеното време, като добре дошла тъга по един момент, който твърде дълго е бил забавян, но най-сетне бе тук, и който ръцете й бяха прегърнали и стискаха здраво.
Тя заспа така, изтощена от нещо повече от изкачването, но нищо повече от няколко треперливи целувки, преплетени ръце, прошепнати думи на нежност и признателност. После дълбините на съня я придърпаха и умората в ставите и костите й отстъпи пред дрямката, която тя не желаеше, но от която крайно се нуждаеше. За пръв път от десетилетия тя заспа, прегърнала мъж, и се събуди в легло, което беше познато празно, но със сърце, което беше странно пълно.
По средата на четвъртия им и последен ден на изкачване те наближиха средните етажи на Информационния отдел. Джанс откри, че спира по-често, за да пие вода и да разтрива мускулите си не толкова от умората, която се преструваше, че изпитва, колкото заради опасенията от срещата с Бърнард, заради страха, че пътуването им ще свърши.
Дълбоките сенки, дължащи се на почивните дни с намалено захранване, ги следваха нагоре и трафикът беше слаб, тъй като повечето търговци бяха затворили заради ограниченията в ползването на електроенергия в целия силоз. Жулиета, която беше останала, за да ръководи ремонтите, беше предупредила Джанс за примигващото осветление от резервния генератор. Въпреки това ефектът от трепкащата светлина на лампите й лазеше по нервите по време на дългото изкачване. Постоянната пулсация й напомняше за повредената крушка, която с неудоволствие трябваше да търпи през по-голямата част от първия си мандат. Двама различни техници от Електрическия бяха идвали да я проверят. И двамата бяха решили, че работи достатъчно добре и не се налага да бъде подменена. Беше й се наложило да се обърне към Маклейн, началничката на Снабдяването, за да уреди да я сменят.
Джанс си спомни, че самата Маклейн й беше доставила крушката. Тя отскоро беше началник на Снабдяването и направо беше пренесла тайно крушката по всичките тези стълби нагоре. Още тогава Джанс беше гледала на нея с уважение. Тази жена имаше толкова власт и носеше такава отговорност. Джанс си спомни как Маклейн я беше попитала защо просто не направи онова, което правят всички — да повреди докрай крушката.
Фактът, че това изобщо не й беше дошло наум, дълго тормозеше Джанс, докато накрая не започна да се гордее с този си недостатък и не опозна Маклейн достатъчно, за да разбере, че въпросът й всъщност е бил комплимент, а личната доставка — нейната награда.
Когато достигна до трийсет и четвъртия, на главната площадка на Информационния, Джанс почувства, че се е завърнала у дома — там, където светът й бе познат. Облегна се на парапета и подпря бастуна си на него, докато чакаше Марнс да отвори вратата. Когато той я открехна, слабият отблясък на намаленото осветление беше пометен от ярката светлина, идваща от вътре. Макар това да не беше широко известно, сериозните ограничения в захранването на другите нива се дължаха най-вече на специалните права, с които разполагаше Информационният отдел. Бърнард побърза да посочи различните клаузи в Пакта, които им ги осигуряваха. Жулиета роптаеше, че сървърите не би трябвало да имат по-голям приоритет от лампите за отглеждане на растения, но се примири, че трябва да пренастрои главния генератор с онова ограничение на енергията, което й бяха отпуснали. Джанс каза на Жулиета да възприеме това като първия си урок по политически компромиси. Жулиета отвърна, че го смята за демонстрация на слабост.
Вътре Джанс откри, че Бърнард ги очаква с такова изражение, сякаш току-що е преглътнал кисел плодов сок. Разговорът между няколкото работници от Информационния, които стояха отстрани, бързо замлъкна при влизането им и не остави у Джанс почти никакво съмнение, че по пътя им нагоре са били забелязани и ги очакваха.