С ръка, трепереща по-скоро от изтощение, отколкото от нерви, тя включи стартера. Чу се оглушителен вой, докато малкият електрически двигател се опитваше да задвижи масивния дизелов генератор. Сякаш измина цяла вечност, но Жулиета нямаше представа какъв би трябвало да бъде нормалният звук. Марк стоеше до вратата и я държеше отворена, за да чуят, ако някой извика да спрат. Той погледна към Жулиета, която продължаваше да натиска копчето за запалването, и смръщи разтревожено вежди, докато стартерът виеше и стенеше в съседното помещение.
Някой отвън размахваше ръце в опит да привлече вниманието й през стъклото.
— Спри го, спри го! — извика Марк.
Шърли бързо се приближи към контролното табло, за да помогне.
Жулиета протегна ръка към превключвателя за спиране, но не го натисна. Отвън се чуваше шум. Силно бучене. Можеше да го усети през пода, но то не приличаше на старата вибрация.
— Вече работи! — изкрещя някой.
— Вече работи — повтори Марк и се засмя.
Механиците отвън нададоха радостни възгласи. Някои сваляха шумозаглушителите си и ги подхвърляха във въздуха. Жулиета осъзна, че стартерът работи по-шумно от възстановения генератор и че е продължила да натиска копчето за запалване дори след като генераторът е задействан и е заработил.
Шърли и Марк се прегърнаха. Жулиета провери температурите и наляганията на всички нулирани скали и видя, че няма нужда от сериозни настройки, но не можеше да бъде напълно сигурна, докато генераторът не загрее. Гърлото й се сви от обзелата я емоция и от внезапното освобождаване на натрупаното силно напрежение. Работните екипи прескачаха парапета и се тълпяха около възстановения звяр. Някои, които рядко посещаваха генераторната зала, протягаха ръка, за да го докоснат с почти благоговейно страхопочитание.
Жулиета излезе от стаята за управление, за да ги наблюдава, да слуша съвършено работещата машина и добре настроените зъбни колела. Тя стоеше зад парапета с ръце върху стоманата, която преди трепереше и играеше, докато генераторът работеше, и гледаше как в работната зона с ограничен достъп настава истинско празненство. Бученето беше великолепно. Енергия без страх — кулминацията на толкова бързане, усилия и планиране.
Успехът й вдъхна увереност за онова, което й предстоеше, онова, което я чакаше горе. Беше в толкова добро настроение и толкова погълната от мощните и подобрени машини, че не забеляза младия носач, който влетя в помещението с пребледняло лице и задъхан от дългото и бясно тичане. Тя не усети колко бързо новината обиколи стаята, предавана от уста на уста, докато лицата на механиците се изпълваха със страх и тъга. Едва когато ликуването замря напълно и в помещението се настани друг вид тишина, прекъсвана от ридания и въздишки на хора, които не можеха да повярват в чутото, Жулиета разбра, че нещо не е както трябва.
Нещо се беше случило. Нещо голямо и могъщо се беше разстроило.
И то нямаше нищо общо с генератора.
Трета част
18
Върху всеки неин джоб имаше номера. Жулиета можеше да гледа към гърдите си и да ги разчита, затова й дойде наум, че вероятно са написани на обратно. Бяха сложени така, за да може да ги чете тя, а не някой друг. Гледаше ги вцепенено през визьора на шлема, докато вратата зад нея се затваряше херметически. Пред нея се възправяше друга, забранена врата. Тя стоеше притихнала, сякаш очакваше да бъде отворена.
Жулиета се почувства изгубена в бездната между двете врати, хваната в капана на този шлюз, пълен с ярко оцветени тръби, стърчащи от стените и тавана и потрепващи под своя покров от найлон.
През шлема й съскането на аргона, който се изпомпваше в помещението, звучеше далечно. То й напомняше, че краят наближава. Налягането се натрупваше върху полиетиленовите завеси, набръчкваше ги около пейката и стените и ги увиваше плътно около тръбите. Можеше да го усети върху костюма си, подобно на невидима ръка, която леко го притиска.
Знаеше какво й предстои и част от нея се питаше как се бе озовала тук — едно момиче от Механичния, което никога не го е било грижа за външния свят и беше нарушавало само някои незначителни закони, което би било щастливо да изживее остатъка от живота си в най-дълбоките недра на земята, покрито със смазка, докато поправя разни неща, без да се интересува особено от света на мъртвите, който го заобикаля…