Тя отвори досието на Холстън. Под биографичната справка имаше дебела купчина бележки за последните му дни като шериф. Частта, свързана с действителното му престъпление, беше дълга едва половин страница — остатъкът от листа беше празен и излишно похабен. В един-единствен абзац просто се обясняваше, че той е отишъл в килията за задържане на върха и е изразил интерес към външността. Това беше всичко. Участта на един човек беше определена с няколко реда. Жулиета препрочете думите няколко пъти, преди да обърне страницата.
Отдолу имаше бележка от кмет Джанс, която молеше Холстън да бъде запомнен със службата си в името на силоза, а не просто като поредния чистач. Жулиета прочете това писмо, написано от ръката на човек, който също наскоро беше починал. Беше странно да мисли за хората, които познаваше и не можеше да види никога отново. Една от причините, поради които беше избягвала баща си през всичките тези години, бе, защото, казано просто, той беше винаги там. И тя можеше да промени решението си във всеки един момент. Но с Холстън и Джанс беше различно — те си бяха отишли завинаги. А Жулиета дотолкова беше свикнала да възстановява неща, считани за непоправимо повредени, че й се струваше, че ако се съсредоточи достатъчно или извърши поредица операции в правилния ред, ще може да върне обратно мъртвите и да възстанови изгубената им форма. Но знаеше, че това не е така.
Тя прелистваше досието на Холстън и за пръв път си задаваше някои от забранените въпроси. Онова, което беше изглеждало несъществено, докато живееше дълбоко долу, където изпуснатите отработени газове можеха да те задушат, а някоя повредена помпа да удави всички, които познаваш, сега се извисяваше пред нея в целия си ръст. Защо водеха този живот в ограниченото пространство под земята? Какво имаше там, зад онези хълмове? Защо и с каква цел бяха тук? Нейният ли вид беше построил онези високи силози, рушащи се в далечината? С каква цел? И най-обезпокоителният въпрос от всички — какво е накарало разумни хора като Холстън и неговата съпруга да искат да излязат?
Две досиета, които да й правят компания, и двете бяха с надпис „ПРИКЛЮЧЕНО“. Мястото им беше в кабинета на кмета, където трябваше да бъдат запечатани и прибрани в архива. Но Жулиета откри, че мисли повече за тях, отколкото за по-неотложните случаи пред нея. Едната от тези папки съдържаше живота на мъжа, когото беше обичала, и за разгадаването на чиято смърт дълбоко долу беше помогнала. В другата беше животът на мъж, когото беше уважавала и чиято длъжност заемаше сега. Не знаеше защо е обсебена от тези две досиета, особено след като не можеше да понася да гледа как Марнс отчаяно се е съсредоточил в своята собствена загуба и продължава да изучава отново и отново подробностите от смъртта на кмет Джанс, да препрочита свидетелските показания, убеден, че знае кой е убиецът, но без да разполага с доказателства, които да му позволят да го хване натясно. Някой почука по решетката над главата на Жулиета. Тя вдигна глава, като очакваше да види заместник Марнс, който да й каже, че работният ден е свършил, но вместо това видя, че към нея гледа странен мъж.
— Шерифе? — обади се той.
Жулиета остави папките настрани и взе звездата от коляното си. Изправи се и се обърна с лице към дребния мъж със стърчащ корем, очила на носа и плътно прилепващ по тялото, наскоро изгладен сребрист гащеризон на Информационния отдел.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя.
Мъжът пъхна ръката си между решетките. Жулиета премести звездата от едната си ръка в другата и отвърна на ръкостискането.
Съжалявам, че толкова късно пристигнах тук, горе — извини се той. — Бях много зает с церемониите, с тази глупост с генератора и с всички тези правни спорове. Аз съм Бърнард. Бърнард Холанд.
Жулиета усети как кръвта й изстива. Ръката на мъжа беше толкова малка, сякаш му липсваше някой пръст. Въпреки това ръкостискането му беше силно. Тя се опита да издърпа ръката си, но той отказваше да я пусне.
— Сигурен съм, че като шериф вече познавате Пакта из основи, така че знаете, че аз ще съм изпълняващ длъжността кмет, поне докато не организираме избори.
— Чух за това — хладно отвърна Жулиета.
Тя се зачуди как този човек е минал покрай бюрото на Марнс, без да се стигне до някакво насилие. Това беше главният им заподозрян за смъртта на Джанс — само дето беше от погрешната страна на решетките.