— Занимавате се с картотеката, а? — Той отпусна хватката си и Жулиета издърпа ръката си.
Мъжът хвърли поглед към документите, разхвърляни на пода, и очите му сякаш се спряха на манерката в найлоновия плик, но Жулиета не можеше да бъде сигурна в това.
— Просто се запознавам с висящите случаи — обясни тя. — Тук има малко повече място за… мислене.
— О, сигурен съм, че в тази стая на хората са им минавали много дълбоки мисли — усмихна се Бърнард и Жулиета забеляза, че предните му зъби са криви и се застъпват.
С тях приличаше на заблудените мишки, които тя хващаше в капан в помпените зали.
— Ами, да, открих, че това място ми помага да подредя мислите си, така че може би има нещо вярно. А и — тя го измери с поглед — не очаквам то да остане празно още дълго. И когато е заето, ще мога да си почина ден-два, докато някой излезе да почисти…
— Не бих разчитал много на това — възрази Бърнард и кривите му зъби отново проблеснаха. — Според слуховете долу бедният ни кмет, мир на праха й, се е преуморила по време на това нейно щуро изкачване. Мисля, че е слизала до долу да се срещне с вас, нали?
Жулиета усети остро убождане в дланта си. Тя разхлаби пръстите, с които стискаше месинговата звезда. Кокалчетата и на двете й ръце бяха побелели от свиването им в юмруци.
— Но сега чувам, че разследвате дали не е имало нечестна игра, така ли? — Бърнард намести очилата си.
Жулиета продължаваше да го измерва с поглед, като се опитваше да не се разсейва от отражението на сивите хълмове, което се виждаше в очилата му.
— Предполагам, че е добре да знаете като изпълняващ длъжността кмет, че ние до голяма степен приемаме случая за убийство — каза тя.
— Боже мой. — Очите му се разшириха и той леко се усмихна. — Значи слуховете са верни. Кой би сторил нещо подобно? — Усмивката му се разшири и Жулиета осъзна, че си има работа с човек, който се смята за недосегаем.
Не за пръв път се сблъскваше с голямо и мръсно его като неговото. Беше прекарала времето си като сянка дълбоко долу, заобиколена от такива хора.
— Убедена съм, че ще открием, че виновникът е онзи, който най-много ще спечели от тази смърт — сухо отвърна тя и след кратка пауза добави: — Кмете.
Кривата му усмивка угасна. Бърнард отстъпи от решетките и пъхна ръце в джобовете на гащеризона си.
— Е, радвам се, че най-сетне видях как изглеждате, след като ви знаех само по име. Наясно съм, че не сте прекарвали много време извън дълбоко долу и ако трябва да съм честен, аз самият също съм прекарал твърде много време, изолиран в кабинета си. Но нещата се промениха. Като кмет и шериф ние двамата ще работим много заедно. — Той погледна към досиетата в краката й. — Така че очаквам да ме държите в течение. За всичко.
След тези думи Бърнард се обърна и си тръгна, а Жулиета трябваше да положи съзнателно усилие, за да отпусне юмруците си. Когато накрая успя да разтвори пръстите си около звездата, тя откри, че острите й ръбове са се отпечатали върху дланта й, порязали са я и е потекла кръв. Няколко капки по ръба на месинга уловиха светлината и заприличаха на мокра ръжда. Жулиета избърса звездата в новия си гащеризон — навик, който беше придобила при предишния си живот сред мръсотията и смазката. Прокле се, когато видя тъмното петно, което кръвта остави върху новите й дрехи. Обърна звездата и разгледа символа, отпечатан върху лицевата й страна. Бяха изобразени трите триъгълника на силоза и думата „Шериф“ бе изписана като дъга над тях. Тя я обърна отново и опипа острата игла на закопчалката. Отвори закопчалката и освободи иглата. Тя беше изкривена и изправяна на няколко места през годините и от това изглеждаше като да е кована на ръка. Иглата се люлееше несигурно на пантата си подобно на нейното собствено колебание дали да я носи.
Но когато стъпките на Бърнард се отдалечиха и тя го чу да казва нещо неразличимо на заместник Марнс, Жулиета усети как я изпълва нова решителност. Беше както когато се изправеше пред ръждясал болт, който отказваше да помръдне.
Нещо в непоклатимата скованост и нежелание на болта да се развърти караше Жулиета да стисне зъби. Тя беше стигнала до убеждението, че няма винтове и гайки, които да не може да развие, и се бе научила да ги напада с грес и огън, със специална смазка и груба сила. С достатъчно планиране и упоритост накрая те винаги поддаваха.
Тя заби със сила разклатената игла в плата на гърдите си и я закопча за кукичката на гърба. Гледката на звездата върху гащеризона й се стори нереална. В краката й имаше цяла дузина папки, които изискваха нейното внимание, и за пръв път, откакто беше пристигнала горе на върха, Жулиета почувства, че това е нейна работа. Работата в Механичния беше зад гърба й. Беше оставила мястото в далеч по-добро състояние, отколкото го беше заварила, и се беше задържала достатъчно дълго, за да чуе почти безшумното жужене на поправения генератор и да види как въртящият се вал е така идеално подравнен, че човек не може да разбере дали изобщо се върти. И сега тя беше изминала пътя до върха, за да открие, че тук тракат, тропат и стържат друг вид зъбни колела и тяхното разместване разяжда истинския двигател на силоза, точно както я беше предупредила Джанс.