— И сте направили схема, в която ги отбелязвате? — Жулиета посочи големия лист хартия.
— Опитвам се. Вероятно за това ще са нужни няколко живота. — Той сложи въглена си зад ухото, извади парцал от гащеризона си и избърса чернилката, останала по пръстите му.
— И какво ще правите тогава? — попита Жулиета.
— Ами, надявам се, че ще мога да заразя някоя сянка със своята лудост и тя ще продължи от там, докъдето съм стигнал.
— Значи, когато говорехте за няколко живота, сте го имали предвид буквално.
Той се засмя и Жулиета осъзна, че е приятен мъж.
— Най-малко — отвърна той.
— Е, тогава ще ви оставя на заниманията ви — каза тя, внезапно почувствала се виновна, че е разговаряла с него.
Изправи се и му протегна ръка, която той сърдечно пое. Притисна я отгоре с другата си ръка и я задържа малко по-дълго, отколкото тя очакваше.
— Беше удоволствие да се запозная с вас, шерифе. Усмихна й се и Жулиета промърмори нещо неразбираемо в отговор.
21
На следващата сутрин Жулиета пристигна рано в службата, след като беше успяла да открадне малко повече от четири часа сън. Видя, че до компютъра я очаква пакет — малък пакет, опакован в хартия от дървесина и омотан в бели електрически проводници. Последното я накара да се усмихне и тя бръкна в гащеризона за универсалния си инструмент. Издърпа най-малкото му острие, пъхна го в скобата на един от електрическите проводници, бавно я разглоби и я запази невредима за бъдеща употреба. Тя си спомни неприятностите, които си беше навлякла в деня, когато като сянка на механик я бяха хванали да реже пластмасовата скоба от едно електрическо табло. Уокър, който още тогава беше стар мърморко, й се беше развикал за това прахосничество. След което й беше показал как да разхлаби малката скоба, за да я запази за повторна употреба.
Бяха минали години и когато вече беше много по-възрастна, тя откри, че показва същия урок на друга сянка. Казваше се Скоти. По онова време той беше младеж, но тя му се беше скарала, защото бе направил същата немарлива грешка като нея. Спомни си, че така беше уплашила бедното момче, че то беше пребледняло като платно и после месеци наред беше нервно в нейно присъствие. Може би заради това избухване тя му беше обръщала повече внимание, докато той продължаваше обучението си, и накрая двамата бяха станали близки. Той бързо се превърна в способен млад мъж, истински факир в електрониката, можеше да програмира времената в чипа на помпа за по-малко време, отколкото беше нужно на Жулиета, за да го разглоби и сглоби.
Тя разхлаби и другата жица, омотана около пакета, и разбра, че той е от него. Преди няколко години Скоти беше нает от Информационния отдел и се премести на трийсетия етаж. Беше станал „твърде умен за Механичния“, по думите на Нокс. Жулиета отмести двата проводника и си представи как младият мъж е подготвял този пакет за нея. Искането, което тя беше изпратила предишната вечер до Механичния, явно е било препратено до него и той цяла нощ бе работил старателно, за да й направи тази услуга.
Тя внимателно разви хартията. Трябваше да я върне, както и проводниците — бяха твърде скъпи, за да ги запази, и достатъчно леки, за да бъдат върнати евтино по носач. Когато разопакова пакета, забеляза, че Скоти е прегънал краищата един под друг — номер, който научаваха още като деца, за да си опаковат писмата, без да им е нужно лепило или залепваща лента. Тя грижливо разопакова плода на старателния му труд и най-сетне махна хартията. Вътре откри пластмасова кутия като онези, които се използваха за сортирането на гайки и болтове за малките проекти долу, в Механичния.
Тя отвори капака и видя, че пакетът не е само от Скоти — сигурно му е бил препратен набързо с копие от молбата й.
Очите й се просълзиха, когато се разнесе уханието на курабийките от овесено и царевично брашно на Мама Джийн. Тя взе една, доближи я до носа си и вдъхна дълбоко уханието й. Вероятно си въобразяваше, но можеше да се закълне, че от старата кутия се носи лек полъх на смазка или грес — мирисът на дома.
Жулиета внимателно сгъна опаковъчната хартия и сложи курабийките върху нея. Помисли за хората, с които трябваше да ги сподели — Марнс, разбира се, но и Пам от кафетерията, която беше така мила да й помогне да се настани в новия апартамент. И Алис, младата секретарка на Джанс, чиито очи повече от седмица бяха зачервени от скръб. Тя извади последната курабийка и най-сетне забеляза малкото устройство за данни, което потропваше на дъното на контейнера — малкия десерт, приготвен специално от Скоти и скрит между трохите.