— Мога… — започна Питър.
— Аз ще го поема — каза тя и махна с ръка, след което поклати глава. — По дяволите!
Кабинетът се завъртя пред очите й и светът наоколо се размаза. Тя се отправи към вратата, олюлявайки се, широко разтворила ръце, за да запази равновесие, когато Питър бързо се върна на компютъра си, дръпна мишката за тънкия й кабел и кликна върху нещо.
— Ъъъ, Жулиета…?
Но тя вече излизаше със залитане през вратата, готвейки се за дългото и мъчително спускане.
— Жулиета!
Тя се обърна и видя, че Питър тича след нея, като придържаше с ръка радиостанцията, прикачена на колана му.
— Какво? — попита тя.
— Съжалявам… Това е… Не знам как да го направя…
— Изплюй камъчето! — нетърпеливо го подкани тя.
Единственото, за което можеше да мисли, бе малкият
Скоти, увиснал обесен. Във въображението си тя си представяше, че е използвал електрически проводници. Така ужасените й мисли изобразяваха в съзнанието й сцената на този кошмар.
— Току-що получих лично съобщение и…
— Продължавай, ако искаш, но аз трябва да сляза там. — Тя се завъртя към стълбището.
Питър сграбчи ръката й. Хватката му беше силна.
— Съжалявам, госпожо, но трябва да ви арестувам…
Тя се извърна към него и видя колко несигурен се чувства той.
— Какво каза?
— Просто изпълнявам дълга си, шерифе. Кълна се в това. — Питър протегна ръка към белезниците си.
Жулиета го гледаше невярващо, докато той ги щракна около едната й китка и след това посегна към другата.
— Питър, какво става? Имам приятел, за когото трябва да се погрижа..
— Компютърът казва, че сте заподозряна, госпожо — поклати глава той. — Просто изпълнявам онова, което ми се казва да направя.
След тези думи втората халка щракна около другата й китка и Жулиета слисано сведе поглед към окованите си ръце, без да може да прогони от съзнанието си картината на младия й приятел, увиснал обесен.
26
Беше й позволено да приема посетители, но не искаше никой да я вижда така. Жулиета седеше с гръб към решетката, суровата гледка пред нея ставаше все по-светла с издигането на невидимото слънце. По пода наоколо вече нямаше досиета със затворени в тях духове. Беше сама, лишена от работата, която не беше сигурна, че някога е искала, заобиколена от купища мъртъвци, и простият й и разбираем живот се разпадаше.
— Сигурен съм, че това ще отмине — каза един глас зад нея.
Жулиета се наведе напред и се огледа. Видя, че зад нея стои Бърнард, хванал се с ръце за решетките.
Тя се отдръпна от него, седна на леглото и се обърна с гръб към сивата гледката навън.
— Знаете, че не съм го направила аз — промълви тя. — Той беше мой приятел.
— За какво смяташ, че си задържана? Момчето се е самоубило. Изглежда, че той е бил разстроен от скорошните трагедии. Не е нещо нечувано, особено когато хората се местят в други части на силоза, далеч от приятелите и семейството си, за да поемат работа, за която не са напълно подходящи…
— Тогава защо съм затворена тук? — попита Жулиета.
Тя внезапно осъзна, че в крайна сметка не може да има двойно почистване. По коридора встрани виждаше как Питър крачи напред-назад, сякаш някаква физическа бариера му пречи да се приближи повече.
— Неупълномощено влизане в трийсет и четвърто ниво — започна да изрежда Бърнард, — заплашване на член на силоза, намеса във вътрешните работи на Информационния отдел, изнасяне на собственост на Информационния отдел от обезопасената жилищна зона…
— Това са глупости — възрази Жулиета. — Бях повикана от един от вашите работници. Имах пълно право да съм там!
— Ще проверим това — увери я Бърнард. — Е, поне Питър ще го направи. Опасявам се, че му се наложи да прибере компютъра ти като доказателство. Моите хора долу са най-добре квалифицирани да проверят дали…
— Вашите хора? Какъв се опитвате да бъдете — кмет или началник на Информационния? Защото проверих и в Пакта ясно е казано, че не можете да бъдете и двете…
— Доста скоро това ще бъде подложено на гласуване. Пактът е бил променян и преди. Създаден е така, че да може да бъде променян, когато събитията го изискват.
— И затова искате да ме отстраните от пътя си. — Жулиета пристъпи по-близо до решетките, за да види Питър Билингс и той да я види. — Предполагам, че още от самото начало е трябвало тази работа да е ваша, нали?
Питър се дръпна така, че да не го вижда.
— Жулиета. Джулс. — Бърнард поклати глава и зацъка с език. — Не искам да те отстраня от пътя си. Не бих искал нещо такова за който и да е обитател на силоза. Искам хората да си знаят мястото. Да са наясно за къде са подходящи. Скоти не беше подходящ за Информационния. Сега разбирам това. И не мисля, че твоето място е тук, на върха.