Тя влезе в имейла си и отвори най-скорошното съобщение. Беше от Нокс. Просто точка и запетая със скоба — усмивка за половин чит.
Жулиета не можа да се въздържи да не се усмихне в отговор. Още усещаше миризмата на Нокс върху кожата си и осъзна, че за огромния звяр всички тези неприятности и проблеми, описвани в слуховете за нея, процеждащи се надолу по стълбището, бледнеят пред това, че се е завърнала. Вероятно за него най-лошото нещо, което се беше случило миналата седмица, е било предизвикателството да й намери заместник за първата смяна.
Джулс премина към следващото съобщение от началника на трета смяна, който я приветстваше с прибирането й у дома — вероятно заради допълнителното време, което неговият екип трябваше да работи, за да помогне да бъде поета старата й смяна.
Имаше и още. Съобщение от Шърли на стойност заплатата й за цял ден, в което й пожелаваше приятно пътуване. Това бяха все съобщения, които изпращачите бяха очаквали тя да получи горе на върха, за да направят пътуването й надолу по-леко, с надеждата, че тя няма да се ядосва на себе си, да се чувства унижена или да смята, че се е провалила. Когато видя загрижеността им, Жулиета усети как в очите й напират сълзи. Тя си припомни бюрото си (бюрото на Холстън) с извиващите се по него кабели, изключени, когато бяха махнали компютъра й. Нямаше как да е прочела тези съобщения по времето, когато се е предполагало да ги прочете. Тя избърса очи и се опита да не мисли за съобщенията като за пропилени пари, а по-скоро като за екстравагантни символи на приятелствата, които беше изградила дълбоко долу.
Докато ги четеше едно по едно и се опитваше да се успокои, тя стигна до последното и то я разтърси двойно по-силно. Беше дълго, с много абзаци. Жулиета предположи, че е официален документ, може би списък на нейните престъпления — постановление срещу нея. Беше виждала подобни съобщения само от кабинета на кмета, обикновено по празниците — изпращаха ги до всеки обитател на силоза. Но в следващия момент видя, че е от Скоти.
Жулиета седна с изправен гръб и се опита да прочисти главата си. Започна от самото начало, като се прокле за сълзите, които замъгляваха погледа й.
Ж.
Излъгах. Не можах да изтрия това нещо. Открих още. Онази лента, която ти пратих? Шегата ти се оказа истина. И програмата НЕ Е за голям екран. Гъстотата на пикселите не е подходяща. 32,768 х 8,192! Не съм сигурен какъв е този размер. 8’х 2’? Това са много пиксели.
Събирам още информация. Нямам вяра на носачите, затова ти го изпращам по мейла. Майната им на разходите, върни ми отговор на имейла. Имам нужда от прехвърл. в Мех. Тук не е безопасно.
— С
Жулиета го прочете втори път. Този път плачеше. Това беше истински глас на призрак, който я предупреждаваше за нещо, но вече беше твърде късно. И това не беше гласът на някой, който възнамерява да посегне на живота си — беше сигурна в това. Провери датата на съобщението — беше изпратено още преди да се е върнала в кабинета си, преди Скоти да умре.
Преди да бъде убит, поправи се тя. Вероятно са открили, че души наоколо или може би посещението й ги е предупредило. Тя се запита какво ли може да види Информационният отдел и дали дори не могат да проникнат в имейла й. Вероятно още не го бяха сторили, иначе съобщението нямаше да е тук и да я чака.
Тя внезапно скочи от леглото и сграбчи една от сгънатите бележки на пода до вратата. Порови за въглен в раницата си и седна отново на леглото. Преписа цялото съобщение, всяка странна дума. Провери повторно всяка цифра и след това изтри съобщението. Докато го правеше, по ръцете й преминаваха тръпки, сякаш някакъв невидим човек тичаше към нея с надеждата да проникне в компютъра й, преди тя да е унищожила доказателствата. Зачуди се дали Скоти е бил достатъчно предпазлив, за да изтрие бележката от изпратените си съобщения, и предположи, че ако е разсъждавал трезво, го е сторил.
Тя седна отново на леглото, с преписаното съобщение в ръка. Мислите й вече не бяха насочени към работния регистър за следващия ден. Вместо това тя се замисли за зловещата бъркотия, в която беше попаднала и която водеше до самото сърце на силоза. Нещата не вървяха на добре от самия връх до дъното. Някакви големи зъбни колела се бяха разместили. През цялата изминала седмица тя чуваше звука им — тропането и дрънченето, как тази машина се тресеше върху основата си и оставяше след себе си мъртви тела.