И Жулиета беше единствената, която го чуваше. Тя беше единствената, която знаеше. И не знаеше на кого би могла да се довери, за да поправи нещата. Но знаеше едно — за да бъдат поправени нещата, консумираната енергия трябваше да бъде намалена. И онова, което предстоеше, нямаше да може да бъде наречено „почивни дни за намаляване на консумираната енергия“.
27
Жулиета се появи в пет часа в работилницата за електроника на Уокър. Безпокоеше се, че ще го намери заспал на койката си, но вместо това усети в коридора да се носи характерната миризма на изпаренията от припой. На влизане тя почука на отворената врата и Уокър вдигна глава от електронните платки около него и спиралата от дим, която се виеше от върха на поялника му.
— Джулс! — извика той, свали лупата от посивялата си глава и остави поялника върху стоманената работна маса. — Чух, че си се върнала. Мислех да ти изпратя бележка, но… — Той махна към купищата части с етикети за поръчки, които висяха от тях, вързани с канап и добави: — съм страшно зает.
— Не се безпокой — успокои го тя.
Прегърна Уокър и усети мириса на нагорещено електрическо оборудване по кожата му — мирис, който толкова й напомняше за него. И за Скоти.
— Чувствам се виновна, че трябва да ти губя времето и да те занимавам с това — подхвана тя.
— О? — той отстъпи назад и я заразглежда, като разтревожено смръщи рунтавите си бели вежди, заобиколени от набраздена от бръчки кожа. — Имаш нещо за мен?
Той я изгледа от глава до пети, сякаш проверяваше дали няма нещо счупено — навик, придобит от малките устройства, които цял живот му бяха донасяли да поправя.
— Всъщност Просто искам да се възползвам от познанията ти. — Тя седна на един от столовете край работната маса и Уокър направи същото.
— Казвай — подкани я.
Избърса веждите си с опакото на ръкава и Жулиета видя колко е остарял. Помнеше го, когато нямаше толкова бяло в косата, толкова бръчки и кожата му не беше покрита с петна. Помнеше го с неговата сянка.
— Става дума за Скоти — предупреди го тя.
Уокър извърна глава настрани и кимна. Опита се да каже нещо, потупа няколко пъти гърдите си с юмрук и след това се прокашля.
— По дяволите. — Беше единственото, което успя да каже.
Известно време гледа в пода.
— Това може да почака — успокои го Жулиета. — Ако ти е нужно време…
— Аз го убедих да приеме тази работа — рече Уокър и поклати глава. — Спомням си, че когато предложението дойде, се притеснявах, че той ще откаже. Заради мен, нали разбираш? Че ще се опасява, че ще се ядосам от напускането му, и може да остане завинаги, затова го накарах да приеме. — Той вдигна поглед към нея, очите му блестяха. — Просто исках да знае, че е свободен да избира. Не съм искал да го отблъсна.
— Не си — успокои го Жулиета. — Никой не мисли така, нито пък ти трябва да го мислиш.
— Просто не мога да си представя, че е бил щастлив там. Това не беше неговият дом.
— Ами, той беше твърде умен за нас. Не забравяй това. Винаги сме го казвали.
— Той те обичаше — каза Уокър и избърса очите си. — По дяволите, ако знаеш как те гледаше това момче!
Жулиета усети как и нейните очи отново се напълниха със сълзи. Тя бръкна в джоба си и извади съобщението, което беше преписала на гърба на бележката. Трябваше да си напомни за какво е тук и да възвърне самообладанието си.
— Просто изглежда нетипично за него да избере по-лесния път… — промълви Уокър.
— Не, не е типично — съгласи се тя. — Уокър, трябва да обсъдя с теб някои неща, които не бива да напускат тази стая.
Той се засмя, най-вече за да не се разридае, и отвърна:
— Сякаш аз някога напускам тази стая.
— Ами, не можеш да обсъждаш това с другиго. С никого. Разбра ли?
Той кимна.
— Не мисля, че Скоти се е самоубил.
Уокър закри лицето си с ръце. Той се наведе напред, разтърсен от ридания. Жулиета стана от стола, отиде при него и прегърна треперещото му тяло.
— Знаех си — хълцаше той в шепите си. — Знаех си. Знаех си. — Вдигна очи към нея, а сълзите му се стичаха през наболата няколкодневна брада. — Кой е сторил това? Ще си плати, нали? Кажи ми кой го е направил, Джулс.
— Който и да е бил, не мисля, че е идвал отдалече — отвърна тя.
— Информационният? Проклети да са.
— Уокър, имам нужда от помощта ти, за да се справя с това. Скоти ми е изпратил съобщение малко преди да… Малко преди времето, по което мисля, че е бил убит.