— Изпратил ти е съобщение?
— Да. Виж, срещнах се с него по-рано същия ден. Той поиска да сляза да го видя.
— Долу в Информационния?
Тя кимна.
— Открих нещо в компютъра на последния шериф…
— Холстън. — Той наклони глава. — Последния чистач. Да, Нокс ми донесе нещо от теб. Приличаше на програма. Казах му, че Скоти ще знае по-добре от всеки друг какво е това, ето защо му го препратихме.
— Ами, бил си прав.
Уокър избърса бузите си и поклати глава.
— Той беше по-умен от нас.
— Знам. Каза ми следното — че е програма, направена за много детайлни изображения. Като картините от външността, които виждаме…
Тя изчака за миг да види как ще реагира той, В повечето случаи използването на тази дума беше табу. Уокър не се развълнува особено. Както се беше надявала, той беше достатъчно възрастен, за да е над тези детински страхове, и вероятно беше твърде самотен и тъжен, за да го е грижа изобщо.
— Но в това съобщение, което е изпратил, се казва нещо за това, че пек-сел-ите са твърде плътни. — Тя му показа копието, което беше направила.
Уокър грабна лупата си и я сложи с лентата на челото си.
— Пиксели — поправи я той и подсмъркна. — Той говори за малките точки, които създават едно изображение. Всяка от тях е пиксел. — Той взе бележката от нея и зачете. — Казва, че там не е в безопасност. — Той потри брадичката си и поклати глава. — Проклети да са!
— Уокър, какъв вид екран би бил осем на два инча? — Жулиета погледна към всички платки, дисплеи и бобини, с които беше осеяна стаята му. — Имаш ли нещо такова?
— Осем на два? Може би малък дисплей за индикация, каквито има в предните части на сървърите или нещо подобно. Размерът е подходящ да показва няколко реда текст, вътрешни температури, тактови цикли… — Той поклати глава. — Но никой не би направил такъв дисплей с толкова голяма гъстота на пикселите. Дори да беше възможно, това не би имало смисъл. Очите ти не биха могли да различат един пиксел от съседния, дори и да са на върха на носа ти.
Той потри наболата си брада и продължи да разглежда бележката.
— Каква е тази безсмислица за лентата и шегата? Какво означава това?
Жулиета застана до него и погледна бележката.
— И аз се чудех. Сшурно е имал предвид термоизолационната лента, която ми намери преди известно време.
— Мисля, че си спомням нещо такова.
— Е, сещаш ли се за проблемите, които имахме с нея? Изпускателната тръба, която обвихме с нея, за малко не се запали. Това нещо беше пълен боклук. Мисля, че той изпрати бележка, в която питаше дали е стигнала дотук в добро състояние, и май си спомням, че му писах, че е била наред и че много му благодаря, но лентата едва ли би могла да се самоунищожи по-добре, дори и специално да е била направена с тази цел.
— Това ли е била твоята шега? — Уокър се завъртя на стола си и подпря лакти на работната маса.
Той продължаваше да гледа така втренчено буквите, преписани с въглен, сякаш бяха лицето на Скоти — малката му сянка, която се беше върнала за последен път, за да му каже нещо важно.
— И той казва, че шегата ми се е оказала истина — продължи Жулиета. — Будна съм от три часа, през цялото време мислех за това и умирах да го споделя с някого.
Уокър погледна през рамо към нея и повдигна вежди.
— Не съм шериф, Уок. Никога не съм била родена за това. Не трябваше да отивам. Но знам, че онова, което се готвя да кажа, би трябвало да ме изпрати да почиствам…
Уокър незабавно стана от стола и се отдалечи от нея. Жулиета се прокле, че дойде тук и че си отвори устата, вместо просто да отиде първа смяна на работа и да прати всичко това по дяволите…
Уокър затвори вратата на работилницата си и я заключи. Погледна я и вдигна пръст. После отиде до въздушния компресор и издърпа един маркуч. Включи устройството да работи, така че двигателят да започне да създава налягане. Въздухът излизаше през отворения накрайник с постоянно и шумно съскане. Той се върна на пейката и седна. Тракането от двигателя на компресора беше ужасно. Очите му я подканиха да продължи.
— Там, горе, има един хълм с извивка — каза му тя, като й се наложи малко да повиши глас. — Не знам откога не си виждал този хълм, но на него има две тела, сгушени едно до друго — мъж и жена. Ако се вгледа човек, може да забележи десетки подобни форми в цялата околност — всички са чистачи и всички са в различна степен на разлагане. Разбира се, повечето са изчезнали. През дългите изминали години са изгнили и са се превърнали в прах.