Уокър разтърси глава, когато си представи картината, която тя му обрисуваше.
— Колко години подобряват костюмите, така че онези, които почистват, да имат някакъв шанс? Стотици?
Той кимна.
— И въпреки това никой не успява да се отдалечи повече. И нито веднъж не са имали достатъчно време да почистят.
Уокър вдигна очи и срещна погледа й.
— Шегата ти може да се окаже истина — каза той. — Термоизолационната лента. Тя е направена така, че да не действа.
— И аз така мисля — присви устни Жулиета. — Но не е само лентата. Спомняш ли си онези уплътнения отпреди няколко години? Онези от Информационния, които сложихме във водните помпи и които ни бяха доставени погрешка?
— Значи ние се подигравахме на Информационния, че са глупаци и тъпанари…
— А глупаците сме ние — довърши вместо него Жулиета.
Почувства се толкова добре, че може да го сподели с друго човешко същество. Беше толкова хубаво тези нейни нови идеи да могат да се понесат във въздуха. И тя знаеше, че е права за разходите за изпращане на електронни съобщения — че те не искат хората да говорят помежду си. Можеха да мислят колкото си искат. Но не можеха да си сътрудничат, да създават координирани групи и да обменят идеи.
— Мислиш, че искат да сме тук, долу, за да сме близо до нефта? — попита тя Уокър. — Не смятам така. Вече не. Според мен държат всеки, който има каквито и да е познания по механика, възможно най-далече от себе си. Има две вериги за доставка. Изработват се два типа части и всичко това се прави в пълна секретност. И кой би посмял да им задава въпроси? Кой би рискувал да бъде осъден на почистване?
— Мислиш ли, че те са убили Скоти? — попита той.
Жулиета кимна.
— Уок, мисля, че е по-лошо от това. — Тя се наведе по-близо до него, компресорът продължаваше да трака и съскането на изпуснатия въздух изпълваше стаята. — Мисля, че убиват всички.
28
Жулиета се яви за първа смяна в шест часа. Разговорът с Уокър продължаваше да се върти отново и отново в главата й. Когато влезе при диспечера, няколко техници заръкопляскаха продължително и я накараха да се смути. Нокс само й хвърли ядосан поглед от ъгъла, върнал се към обичайното си сърдито настроение. Вече я беше приветствал с добре дошла и проклет да беше, ако го направи отново.
Тя поздрави хората, които не беше видяла предишната вечер, и погледна към списъка със задачи. Разбираше значението на думите върху дъската, но й беше трудно да ги осмисли. В дъното на съзнанието й продължаваше да се върти мисълта за бедния Скоти, който объркано се бори с някой или няколко много по-едри от него мъже, които го душат до смърт. Помисли си за дребното му тяло, вероятно покрито с улики, което скоро щеше да подхрани корените във фермите с пръст. Помисли си и за женената двойка, която лежеше за едно на хълма и никога нямаше да получи шанса да продължи по-нататък и да види какво има отвъд хоризонта.
Избра си задача от списъка — такава, която да не изисква много усилия на мозъка от нейна страна, и се замисли за бедните Джанс и Марнс и за това колко трагична бе любовта им (ако беше разбрала правилно чувствата на Марнс). Изкушението да разкаже това на цялата стая беше парализиращо. Тя погледна към Меган, Рикс, Дженкинс и Марк и се замисли за малката армия от колеги, която можеше да създаде. Силозът беше прогнил до сърцевината си — един зъл човек се правеше на кмет, на мястото на добрия шериф имаше кукла на конци, а всички свестни мъже и жени си бяха отишли завинаги.
Идеята беше комична — как събира шайка механици, за да щурмува горните нива и да поправи несправедливостта. И после какво? Това ли беше бунтът, за който бяха учили още като деца? Така ли беше започнал той? С една жена с гореща кръв, която беше развълнувала сърцата на легион от глупаци?
Тя продължаваше да държи устата си затворена и се отправи към помпената зала заедно със сутрешния поток от механици, замислена по-скоро за онова, което трябва да стори горе, отколкото за онова, което трябва да бъде ремонтирано долу. Спусна се по едно от страничните стълбища, отби се в стаята за инструменти, за да вземе комплект пособия, и довлече тежката чанта до един от дълбоките кладенци, където помпите работеха постоянно, за да предпазят силоза от наводняване.
Керил, която беше прехвърлена от трета смяна, вече работеше близо до отвора на кладенеца и закърпваше изпопадалия цимент. Тя й махна с мистрията и Жулиета повдигна брадичка и се насили да се усмихне.
Повредената помпа беше до едната стена и резервната помпа до нея пръскаше вода през изсъхналите си и напукани уплътнения. Жулиета погледна в отвора, за да прецени височината на водата. Над мътната й повърхност едва се подаваше изписаната с боя цифра „9“. Жулиета набързо пресметна наум, като знаеше диаметъра на отвора и това, че е пълен почти до три метра височина. Добрата новина беше, че имаха поне един ден, преди да си намокрят обувките. В най-лошия случай щеше да се наложи да подменят помпата с друга, направена от резервни части, и да се разправят с Хендрикс, който щеше да се оплаква, че са взели нова помпа, вместо да поправят старата.