И в този момент Жулиета осъзна какво трябва да стори. Нещо, което да почисти праха в очите на всички и да направи услуга на поредния глупак, който стъпи накриво или посмее да изрази мечтите си на глас. И това щеше да е толкова лесно. Нямаше да се наложи тя самата да прави каквото и да е — те щяха да свършат цялата работа вместо нея. Трябваше само да е убедителна, а в това много я биваше.
Тя се усмихна и в главата й се появи списък от части, когато махна счупения ротор от повредената помпа. За да оправи този проблем, трябваше единствено да подмени няколко части. Това беше идеалното решение, за да може силозът отново да заработи както трябва.
Жулиета изработи две пълни смени и започна да усеща тъпа болка в мускулите, преди да върне инструментите и да се изкъпе. Изтърка ноктите си с твърда четка над мивката в банята, твърдо решена да ги поддържа чисти като горе на върха. Отправи се към столовата в търсене на пълна чиния с високоенергийна храна вместо жалката заешка яхния от кафетерията на първо ниво, когато в преддверието на Механичния забеляза Нокс да разговаря със заместник Ханк. По начина, по който се обърнаха и я погледнаха, тя разбра, че обсъждат нея. Стомахът на Жулиета се сви. Първата й мисъл беше за баща й. После се сети за Питър. Кой друг можеха да й отнемат, за когото да я е грижа? Нямаше да се сетят да я свържат с Лукас, каквото и да означаваше той за нея.
Тя бързо се завъртя и се отправи към двамата, докато те се насочваха към нея. Израженията им потвърдиха страховете й. Беше се случило нещо ужасно. Жулиета почти не обърна внимание на това, че Ханк посегна към белезниците си.
— Съжалявам, Джулс — каза той, когато се приближиха.
— Какво се е случило? — попита Жулиета. — Нещо с татко ли?
Ханк объркано сбърчи вежди. Нокс поклати глава, докато си дъвчеше брадата. Той изгледа заместника така, сякаш се готвеше да го изяде с парцалите.
— Нокс, какво става?
— Джулс, съжалявам — поклати глава той.
Сякаш искаше да каже още нещо, но нямаше сили да го направи. Жулиета усети, че Ханк хвана ръката й.
— Арестувана си за тежки престъпления срещу силоза.
Той цитираше редовете от закона, сякаш бяха стихове от някаква тъжна поема. Стоманата щракна около китката й.
— Ще бъдеш съдена и осъдена в съответствие с Пакта.
Жулиета вдигна поглед към Нокс.
— Какво е това? — попита тя.
Наистина ли я арестуваха отново?
— Ако бъдеш намерена за виновна, ще ти бъде даден шанс да постъпиш както повелява честта.
— Какво искаш да направя? — прошепна Нокс и едрите му мускули се размърдаха под гащеризона му.
Той стисна ръцете си една в друга, когато видя и втората метална халка да се заключва около другата й китка. Сега и двете й ръце бяха оковани. Едрият началник на Механичния, изглежда, обмисляше дали да не прибегне до насилие или до нещо по-лошо.
— Успокой се, Нокс — каза му Жулиета.
Тя го погледна и поклати глава. Мисълта, че още хора могат да пострадат по нейна вина беше твърде непоносима за нея.
— Ако човечеството те прокуди от този свят — продължаваше да рецитира Ханк с дрезгав глас и влажни от срам очи.
— Не го прави — обърна се Жулиета пак към Нокс.
Тя погледна край него и видя как още работници идват от втората смяна и спират, за да наблюдават представлението, в което оковават с белезници тяхната блудна дъщеря.
— При това прокуждане греховете ти могат да бъдат изтрити и изчистени — завърши Ханк.
Вдигна поглед към нея. Ръката му държеше веригата между китките й, а по лицето му се стичаха сълзи.
— Съжалявам — каза той.
Жулиета му кимна. Тя стисна зъби и кимна и на Нокс.
— Всичко е наред — увери го тя, като продължаваше да клати глава. — Всичко е наред, Нокс. Остави.
29
Изкачването щеше да отнеме три дни. По-дълго, отколкото би трябвало, но имаше протокол. Един ден пътуване до участъка на Ханк и една нощ в неговата килия. На следващия ден заместник Марш щеше да слезе от средните нива, за да я ескортира петдесет етажа нагоре до своя участък.
Чувстваше се вцепенена по време на този втори ден от изкачването. Погледите на останалите минувачи се плъзгаха по нея като вода върху смазка. Трудно й беше да се страхува за собствения си живот — беше твърде заета с това да мисли колко много бяха загубили други хора, някои от тях заради нея.