Докато Бърнард бързаше надолу по стълбището, ръката му лепнеше от сока. Той стискаше в юмрука си смачканата картонена чаша три етажа, преди да настигне техниците си и да я запрати по тях. Хартиената топка отскочи и се запремята във въздуха, преди да падне на някоя далечна площадка по-надолу. Бърнард наруга обърканите мъже и продължи да тича, като по някакво чудо не се спъваше. Десетина етажа по-долу за малко не се сблъска с първите хора, които се изкачваха с надеждата да видят втория ясен изгрев през изминалите седмици.
Когато накрая стигна до трийсет и четвъртия, всичко го болеше и беше останал без дъх. Очилата му се хлъзгаха върху запотения му нос. Той нахлу през двойната врата и се развика да му отворят. Уплашеният пазач изпълни нареждането му и прекара през четеца собствената си идентификационна карта, точно преди Бърнард да блъсне ниската метална преграда. Той се затича по коридора и направи два завоя, преди да стигне до най-здраво подсигурената врата в целия силоз.
Прекара картата си, набра своя код и бързо премина през дебелата стена от яка стомана. В пълната със сървъри стая беше горещо. Върху покрития с плочки под се издигаха еднакви черни кутии като монументи на онова, което може да постигнат инженерната мисъл и човешкият стремеж. Бърнард вървеше между тях, по веждите му се беше насъбрала пот, пред очите му проблясваха светлини, а горната му устна беше мокра от усилието. Той прокара ръце по повърхността на машините. Примигващите светлинки бяха като весели очи, които се опитваха да разсеят гнева му, а електрическото им жужене — като шепот, с който се мъчеха да успокоят своя господар.
Усилията им да го утешат бяха напразни. Единственото, което Бърнард изпитваше, беше страх. Той отново и отново се напъваше да проумее какво може да се е объркало. Не че тя щеше да оцелее — това беше невъзможно, — но втората по важност заповед, която трябваше да изпълнява той (след запазването на данните в тези машини), беше никога да не изпуска никого от поглед. Това беше заповед от най-високо ниво. Той разбираше защо това е така и трепереше от страх от последиците от сутрешния си провал.
Проклинаше горещината, докато накрая стигна до сървъра при отсрещната стена. Вентилационните отвори над главата му доставяха хладен въздух от дълбоко долу и го вкарваха в залата със сървърите. Големите вентилатори разсейваха топлината и я изпомпваха през други тръби надолу в силоза, като така осигуряваха отопление на хладните и мръсни трицифрени нива, така че да са поносими за живеене. Бърнард погледна ядосано към вентилационните отвори, когато си спомни за седмицата с намалена консумация на енергия, която беше поставила под заплаха неговите сървъри заради някакъв си генератор и заради тази жена, която току-що беше изгубил от поглед. Споменът за това подхрани гнева му. Той прокле грешката в проектирането, която беше отредила контрола върху тези вентилационни отвори на Механичния, на онези омазани в грес маймуни, онези нецивилизовани непрокопсаници. Помисли си за грозните и шумни машини там, долу, за миризмата на изгорели газове и нефт. Беше се наложило да види това само веднъж — за да убие един мъж, — но дори и тогава му дойде много. Сравнението на онези шумни двигатели с чистите сървъри беше достатъчно, за да не пожелае никога да напусне Информационния. Тук силиконовите чипове отделяха своята остра миризма, докато се нагряваха от натоварването при обработката на информацията. Тук човек можеше да помирише гуменото покритие на проводниците, които се простираха успоредно един на друг, хванати на снопове, с поставени етикети и кодирани, пренасящи всяка секунда потоци от гигабайта удивителни данни. Тук той наблюдаваше как се пълнят дисковете с цялата информация, която е била изтрита при последния бунт. Тук човек можеше да мисли, заобиколен от машини, които тихо правят същото.
Ала някъде надолу по тези вентилационни отвори беше миризмата на нечистотията. Бърнард избърса потта от главата си и я изтри в гащеризона си. Не спираше да мисли за тази жена, която първо беше откраднала от него и след това беше възнаградена от Джанс с най-високата длъжност в прилагането на закона и която сега се осмеляваше да не почиства и се скиташе… Това опасно повиши температурата му.
Той се отправи към сървъра в края на редицата и се мушна между него и стената. Ключът, който държеше провесен на врата си, се плъзгаше в смазаната вътрешност на ключалките на кутиите. Докато отключваше поред всяка от тях, той си напомни, че тя няма как да е стигнала далеч. Всъщност какви ли неприятности можеше да предизвика това? И което беше по-важното, какво се беше объркало? Времето трябваше да е изчислено безупречно. Досега винаги беше така.