Площадката потрепери под стъпките на забързан носач. Последва го шляпането на боси крака, които се приближаваха по спиралата от стоманените стъпала. Лукас се отдели от парапета и се опита да се съсредоточи върху онова, което щеше да прави през този ден. Навярно можеше да се върне обратно в леглото и да заспи — да убие няколко часа в безпаметност.
Докато се опитваше да открие в себе си някаква мотивация да отиде на работа, бързащият носач мина покрай него и Лукас зърна изкривеното от ужас лице на момчето. Темпото му беше бързо и още преди то да изчезне от погледа му, тревогата му се запечата в съзнанието на Лукас.
И Лукас разбра. Докато забързаното трополене на краката на момчето се спускаше по-надълбоко в земята, той разбра, че тази сутрин горе на върха се беше случило нещо важно, свързано с почистването.
Появи се зрънце надежда. То започна да покълва дълбоко в същността му, там, където той самият не би признал, че то съществува, за да не го отрови или задуши. Може би изобщо не беше имало почистване. Възможно ли беше да са преразгледали прокуждането й? Хората от Механичния бяха изпратили до горе петиция. Стотици дръзки подписи на хора, които рискуваха собствените си глави, за да спасят нейната. Дали този безумен жест от дълбоко долу не беше успял да разубеди съдиите?
Малкото зрънце надежда пусна корени. То растеше като някаква лоза в гърдите на Лукас и го изпълваше с неотложната нужда да тича нагоре и с очите си да види какво е станало. Той се отдалечи от парапета и от желанието си да последва страховете си и да скочи и започна да си проправя път през сутрешната тълпа.
Забеляза, че след носача вече се носят шепоти. Той не беше единственият, който беше усетил, че нещо се случва.
Когато се присъедини към трафика нагоре, осъзна, че болката в краката му от предишните дни е изчезнала. Готвеше се да изпревари едно бавно изкачващо се семейство, когато чу зад гърба си силния пукот на радиостанция.
Лукас се обърна и видя, че няколко стъпала под него заместник Марш опипва кръста си за радиостанцията. Беше притиснал към гърдите си малка картонена кутия, а по челото му блестеше пот. Лукас спря и се хвана за парапета в очакване заместникът на средните нива да стигне до него.
— Марш!
Заместникът най-сетне успя да намали звука на радиото и вдигна поглед. Той кимна на Лукас. И двамата се притиснаха към парапета, когато един работник и сянката му ги подминаха на път към върха.
— Какви са новините? — попита Лукас.
Той добре познаваше заместника и беше наясно, че лесно може да изкопчи информация от него.
Марш избърса челото си и премести кутията в свивката на другата си ръка.
Бърнард ме направи луд тази сутрин — оплака се той. — До гуша ми дойде да се качвам тази седмица!
— Не, питах какво стана с почистването? — попита Лукас.
— Един носач току-що претича с такава физиономия, все едно е видял призрак.
Заместник Марш хвърли поглед към стълбите нагоре.
— Беше ми казано да занеса възможно най-бързо вещите й на трийсет и четвъртия. Ханк едва не се преби, докато ги качи по половината път до мен. — Той се приготви да се отправи нагоре по стълбите като човек, който няма време за губене.
— Виж, трябва да продължа, ако искам да запазя работата си.
Лукас вдигна ръка и трафикът се раздели около тях, докато раздразнените изкачващи се промъкваха покрай малцината пътници, които се спукаха надолу.
— Имаше ли почистване, или не? — настоя да разбере Лукас.
Марш се облегна на парапета. От радиостанцията му се чуваше тих говор.
— Не — прошепна той и Лукас се почувства така, сякаш можеше да полети, да полети право нагоре в пространството между стълбите и бетонното сърце на силоза и да се носи около площадките или да прескочи петдесет нива с едни скок…
— Тя е излязла, но не е чистила — обясни Марш тихо, но думите му бяха достатъчно остри, за да спукат балоните на мечтите на Лукас. — Минала е от другата страна на онези хълмове…
— Почакай. Какво каза?
Марш кимна и от носа му покапа пот.
— Изчезнала е — изсъска той като радио, което е намалено почти докрай. — Сега трябва да кача нещата й горе на Бърнард…
— Аз ще го направя — каза Лукас и протегна ръце. — И бездруго отивам до трийсет и четвъртия.
Марш размърда кутията. Бедният заместник изглеждаше така, сякаш ще се строполи всеки момент. Лукас му се молеше точно както преди два дни, когато бе поискал да види Жулиета в килията й.
— Нека ги занеса вместо теб — предложи му той. — Знаеш, че Бърнард няма да има нищо против. С него сме добри приятели, каквито винаги сме били и с теб…