Той прокара пръст по снимката и се засмя, когато видя изражението й. Челото й беше сбърчено, очите — присвити, сякаш се опитваше да разбере какво се опитва да направи фотографът или защо, за бога, му отнема толкова много време. Той закри уста, за да попречи на смеха да се превърне в ридание.
Купоните паднаха обратно в кутията, но идентификационната карта сякаш по упоритото желание на самата Жулиета се плъзна в предния джоб на гащеризона му. Следващото нещо, което привлече вниманието му, беше сребристият универсален инструмент, който изглеждаше като нов и беше малко по-различен модел от неговия. Той го взе и се наведе напред, за да извади своя инструмент от задния си джоб. Сравни двата, отвори няколко от накрайниците на нейния и се възхити на плавното движение и отчетливото щракане, с което всеки от тях се прибираше на мястото си. Отдели малко време, за да почисти своя инструмент, като избърса от него отпечатъците си и махна парче разтопена гумена изолация от един проводник, след което размени двата инструмента. Реши, че би предпочел това да му напомня за нея, а неговият инструмент да изчезне в склада или да бъде даден на някой непознат, който не би го оценил…
Звуци на стъпки и смях накараха Лукас да замръзне. Той притаи дъх и зачака някой да влезе и лампите над главата му да светнат. Сървърът до него щракаше и бръмчеше. Звуците в коридора се отдалечиха и смехът утихна.
Знаеше, че насилва късмета си, но имаше още неща в кутията, които трябваше да види. Той отново започна да тършува вътре и откри богато украсена дървена кутия, която беше ценна антика. Беше малко по-голяма от дланта му и му отне известно време да открие как да я отвори. Първото нещо, което видя, когато капакът се плъзна встрани, беше пръстен — женска венчална халка. Може би беше от масивно злато, но беше трудно да се каже дали е така. На червената светлина на фенерчето му цветовете обикновено изглеждаха по-бледи и всяко нещо придобиваше матов и безжизнен вид.
Той провери за надпис, но не откри такъв. Този пръстен беше странна находка. Беше сигурен, че Жулиета не го носеше, когато се беше запознал с нея, и се зачуди дали не е на някой роднина или пък е вещ, предавана от поколение на поколение отпреди бунта. Остави го обратно в дървената кутия и взе другия предмет в нея — някаква гривна. Не, не беше гривна. Когато го извади, видя, че е часовник с толкова малък циферблат, че той едва се различаваше на фона на украсената със скъпоценни камъни каишка. Лукас започна да изучава Циферблата и в следващия момент осъзна, че очите му или пък червената светлина на фенерчето му погаждат някакъв номер. Дали наистина беше така? Погледна по-отблизо, за да е сигурен, и видя, че едната невъзможно тънка стрелка се движи и отчита времето. Това нещо работеше.
Преди да успее да обмисли опасността от укриването на такава вещ или евентуалните последствия, ако я намерят у него, Лукас пъхна часовника в джоба на гърдите си. Погледна към пръстена, който беше останал сам в кутията, и след моментно колебание взе и него и също го прибра. Порови из картонената кутия, събра няколко от нитовете, разхвърляни на дъното, и ги сложи в старинната кутия, преди да я затвори и да я върне на мястото й.
Какво правеше? Усети как от косата му се стече струйка пот, която запълзя по дължината на челюстта му. Топлината от задната част на натоварения компютър сякаш се беше увеличила. Той наведе глава към рамото си, за да избърше дразнещите капки пот. В кутията имаше още неща и той не се сдържа — трябваше да продължи да търси.
Откри малък тефтер и го запрелиства. Той съдържаше поредица от много списъци с неща за вършене, в които всички задачи бяха старателно отбелязани за изпълнени. Върна го обратно и взе сгънатия лист хартия на дъното на кутията, след което осъзна, че не е само един лист. Извади дебело тесте документи, хванати с месингови кламери. Отгоре им със същия почерк като от тефтера беше написано: „Наръчник за Стаята за управление на Главния генератор“.
Отвори го и започна да го прелиства, откривайки, че празните полета са запълнени с неразбираеми диаграми и бележки. Изглеждаше като нещо, което сама беше съставила или за да й напомня след време как действа стаята, или като полезни инструкции за останалите. Видя, че хартията е използвана повторно, без да е рециклирана. Тя просто беше писала на гърба. Той прелисти наръчника отново и прегледа редовете печатен текст от задната страна. Имаше бележки в полетата и едно име, което беше оградено отново и отново: Жулиета. Жулиета. Жулиета.