Беше започнало да става интересно. Някъде там, в дълбините на този мравуняк, наречен град, някой се беше заинтересувал с какво се занимавам.
Седнах зад бюрото си, обърнах се с въртящия стол и се загледах в светлините на Ню Йорк през прозореца.
Възможностите не бяха много. Фактът, че именно аз открих трупа на Максин Дилейни може би да не се е сторил на някого обикновена случайност. Имайки предвид миналото й, тя би могла да бъде замесена в нещо достатъчно компрометиращо, за да стане едно частно разследване опасно за някого, а аз бях по петите й. Или ставаше въпрос за Грета Сървис? Копоите от затвора биха могли да надушат, че Хари се тревожи за сестра си и че се е обърнал към мен. И ако Грета е свързана със затворническата публика, то те, разбира се, няма да останат доволни, че душа наоколо. Освен това и Мич Темпъл. Човек като него напълно би могъл да открие нещо, заради което си е струвало да бъде убит, ако това би запазило нещата в тайна.
Някой е искал да знае докъде съм стигнал. Някой не е знаел, че ми е известно за наличието на нишка, която свързва помежду им тези хора.
Вдигнах телефонната слушалка и позвъних на Велда. След четвъртото позвъняване, след като назовах името си, ми отговориха, че Велда я няма от обяд. Помолих да й предадат да се свърже с мен на известните й телефони и затворих.
Нямаше никакъв смисъл да търся отпечатъци от пръсти. Професионалистите несъмнено бяха работили с ръкавици. Доколкото разбирах, нищо не беше изчезнало, а данните, които Велда беше събрала за мен, би трябвало да се намират в сейфа на Лакланд. Това бе мярка, която непрекъснато ни се налагаше да взимаме.
Тишината винаги е ужасно шумна. Можете да я чуете в джунглата, когато наоколо всичко замира, всичко е твърде тихо и вие със сигурност знаете, че там някъде сред дърветата се е притаил някой с пушка в ръка и ви дебне. Тя звъни в ушите ви, когато в препълнена с хора стая внезапно разговорът спира, щом се появите на вратата, и вие усещате всеобщата враждебност и повишеното внимание на околните. Именно такава тишина чух, когато излязох в коридора. И преди да успея да чуя писък на папагал или да видя как хукват да бягат маймуни по дърветата, подплашени от взрива, за някакви части от секундата аз успях да се хвърля на земята и да се изтъркалям назад към полуотворената врата, откъдето един младеж с черен костюм стреляше по мен със своя автоматичен пистолет. Но моят 45-ка-либров звяр бе в ръцете ми и опитът на юнака да ме вземе на мушка се оказа неуспешен, защото макар че куршумите му надупчиха пода, отскачайки от стените, аз успях да му направя три дупки в гърдите.
Глава 5
Той лежеше по очи до полуотворената врата. Смъртта го беше настигнала толкова неочаквано, че не беше успяла да изтрие учудения израз от лицето му.
Отворих вратата, натиснах с един пръст ключа на лампата и огледах стаята. Нямаше нищо странно в Хакард Билдинг, нито пък в офисите, които се даваха под наем. Стаята беше мебелирана доста оскъдно — дървено бюро, две кресла и закачалка за дрехи. Всичко беше покрито с дебел слой прах, стъклата на прозорците бяха изпоцапани, по пода имаше петна и безброй следи от преместване на мебели, които ту са били внасяни, ту изнасяни.
Мъжът, когото бях застрелял, се беше приближил до едно от креслата до вратата, така че можеше да чува всеки звук, който идва откъм фоайето. Напълно беше възможно, след като е претършувал офиса ми и не е намерил нищо, да е решил да се пъхне тук и да ме причака. Ако вратата се отваряше на другата страна, гърбът ми щеше да бъде чудесна мишена за пистолета му и преди да съм успял да направя каквото и да било, Пат ще трябваше да ме впише в поредния си статистически отчет, вместо в тефтерчето с адресите.
Претърсих джобовете на убития, намерих шейсет и два долара и малко дребни, гумени ръкавици, каквито можеха да се купят във всеки магазин, и две пластинки за отваряне на ключалки, които просто пъхнах в джоба си. Дрехите му бяха доста стари — костюмът беше купен от магазините за готова конфекция на една голяма търговска верига най-малко преди година, а също и всичко останало. Ако в полицията не знаят нищо за него и ако лабораторията не даде никакви данни, доста трудно щяхме да открием самоличността му. Беше на около петдесет години, слаб, висок около шест фута. Отново се вгледах в лицето му, като се мъчех да запомня резките черти и странния цвят на кожата. Поради настъпилата смърт лицето вече започваше да придобива характерния блед цвят и въпреки това ясно се долавяха чертите, типични за някои европейци или латиноамериканци.