Едно нещо ми беше напълно ясно — това не беше обикновено покушение срещу мен. Тези момчета се специализираха в една тясна област и не се занимаваха със случайни неща. В това нещо са взели участие двама души, макар че може би на този тук са му наредили да си изясни какво зная или да се увери, че не съм разбрал нищо повече.
Но какво съм разбрал, по дяволите!?
Прекрачих тялото и излязох в коридора. Асансьорът все още беше на етажа и никой не се беше появил, за да си изясни защо стрелят в сградата. Това бе стара постройка и беше построена толкова стабилно, че почти всички звуци потъваха в нея и не се чуваше нищо.
Все пак трябваше да предприема нещо. Разбира се, можех да си имам неприятности, но пък това щеше да ме спаси от безкрайните обяснения, и освен това щеше да бъде просто добър изход от ситуацията. Трите съседни офиса бяха заети от някакви дребни търговци, които с пълно основание биха могли да оставят в помещенията нещо ценно. Пробих дупки в стъклата на вратите, после пообработих бравите на стаите и влязох във всяко едно помещение, като се надявах, че са изключили алармените си системи. Навсякъде поразрових малко, за да си личи, че в помещенията е влизал страничен човек. Гумените ръкавици в джоба на убития ще обяснят защо не са оставени отпечатъци. В последния офис имаше златен часовник с гривна, взех го и с чиста съвест го пъхнах в джоба на убития. Той трябваше да послужи като доказателство за това, че е бил извършен грабеж. След това се върнах в своя офис и се обадих на Пат.
В девет и половина вече бяха купили историята ми. Момчето от павилиона за вестници, който се намираше на ъгъла на улицата, си спомни, че е видял как някакъв човек се е качил горе, когато вече всички били напуснали сградата. Точно тогава той затварял. Двама от онези, които наемаха съседните на моя офис помещения, казаха, че имали работа с пари и въпреки че никога не оставяли големи количества в офиса, онези, които не знаели това, можели да се опитат да ги ограбят. Часовникът в джоба беше окончателно потвърждение на моята версия.
Версията ми беше следната: видял съм счупените прозорци, проверил съм как стоят нещата в моя офис, убедил съм се, че някой е влизал там, и съм тръгнал да проверя дали някой не се мотае из етажа. Точно тогава той се опитал да ме пречука.
Собственикът потвърди, че в сградата е пълно с незаключени помещения, така че е напълно възможно, като е чул, че асансьорът се качва, мъжът да се е вмъкнал в една от стаите с надеждата да се скрие. Когато се опитал да се измъкне оттам, той ме е видял и в паниката стрелял по мен.
Аз обаче знаех истината. Той беше дошъл подготвен с двете пластинки, за да отвори ключалката. Когато не е успял да го направи, защото ключалката ми е по-специална, той е счупил стъклото. После с помощта на пластинките лесно е успял да проникне в празната стая и да ме изчака там.
Пат ме откара в управлението и там дадох показания. Не бях успял да свърша, когато в кабинета влезе един от детективите и каза, че самоличността на убития още не е установена, но са установили, че е използвал 38-калибров колт. Разрешителното за пистолета било на името на един бижутер, който преди две години бил ограбен. При грабежа му били отмъкнали и пистолета. В лабораторията не бяха успели да открият никакви следи по дрехите. Единственото, с което разполагаха, беше, че обувките му са купени в Испания, и то вероятно по времето, когато е било купено и всичко останало. Отпечатъците му бяха изпратени във Вашингтон, а снимката му — в Интерпол, в случай че е чужденец.
Пат взе показанията ми, прочете ги и ги хвърли на масата.
— Почти вярвам в цялата тази история — каза той. — По дяволите, почти повярвах в нея.
— Ти си доста недоверчив негодник.
— Налага се, приятел. Именно сега съм склонен да бъда по-недоверчив от всякога. Първо историята с Дилейни, а сега и това.
— Тук поне всичко е ясно.
— Така ли? — меко попита той.
— Никой не иска да ти вземе скалпа?
Той скръсти ръце и се усмихна, но учите му гледаха сериозно.
— А не искат ли твоя скалп, Майк? Отвърнах му с усмивка.
— Няма да им е лесно да го получат.
— Не ме будалкай.
— Освен моите, ти имаш показанията на още петима свидетели. И те говорят за това, че в дадения случай мотивът за извършеното престъпление е грабеж. Откраднатият пистолет, ръкавиците, часовникът, местоположението на трупа, което говори, че той се е скрил преднамерено… Какво още ти трябва?