Извадих визитната си картичка и написах името на хотела.
— Звънни ми на този телефон, ако разбереш нещо важно. Ако се наложи, ще ти изпратя чек по пощата.
Хай точно се стягаше да си ходи, когато му се обадих. Беше ме търсил на всички телефони цял час и вече се беше отчаял. Не можа да говори с мен, защото край него гъмжеше от хора, и затова решихме да се видим в заведението, което се наричаше При Теди. Извървях пеша един квартал, после взех такси и дадох на шофьора адреса на ресторанта в долната част на Манхатън.
Хай ме чакаше в отделно сепаре и не беше сам. Той ми кимна към свободния стол и после посочи с очи високия слаб момък.
— Познаваш ли Ал Кейси?
— Виждали сме се. Протегнах ръка и той я стисна.
— Биф каза — започнах аз, — че сте прегледали папките с досиетата. Открихте ли нещо?
— Точно за това искаме да говорим с теб — каза Хай. — Сядай.
Притеглих стола към себе си и Хай кимна на Ал.
— Хайде, започвай.
Ал се облегна назад и отпи от кафето си.
— Първо, според нас ние успяхме да установим с кого се е видял Мич преди смъртта си. Ходил е в магазина за женска конфекция на Бродуей и е разпитвал там за тези проклети бодита, а накрая е купил едно от тях. Казал е на една от продавачките името си и е дал адреса на редакцията. Платил й е двайсет зелени за боклук, който струва само дванайсет. Момичето отишло да се обади в търговския отдел, а когато се върнало, него го нямало. И тъй като публиката на Бродуей не оставя винаги такива щедри бакшиши, след като малко се поразговорихме, момичето си спомни за него. Първо не искаше да говори, защото се страхуваше, че управителят ще разбере, че е задържала бакшиша. Спомни си също, че докато пишела квитанцията, Мич през цялото време наблюдавал някакъв купувач, който стоял при готовите рокли, и то толкова внимателно, че трябвало два пъти да го попита за адреса, преди той да й отговори. Но тя каза, че никога не била виждала онзи другия.
— Какво е купил Мич?
— Къса черна блузка от изкуствена тъкан, доста предизвикателна на вид. Ние предположихме, че е познал онзи, за когото момичето спомена, и е тръгнал след него. Датата върху касовата бележка съвпада с датата, на която Мич за първи път е отишъл в картотеката и е започнал да рови там.
— Някоя от продавачките позна ли онзи тип?
— Не. Тази, която трябвало да го обслужи, била нова. Той не купил нищо. Момичето каза, че ако не се лъже, това бил човекът, който питал нямат ли други цветове бодита освен изложените. Тя му отвърнала, че нямат, и той си тръгнал. Но е интересен фактът, че точно тази сутрин бил изложен пълен асортимент с всички разцветки.
Загледах се в двамата и изведнъж усетих, че всички отделни малки парченца започват да се свързват в мозъка ми… с изключение само на едно, съвсем мъничко.
— Пълен асортимент, но все пак в него е липсвал един цвят — казах аз.
Ал Кейси поклати глава.
— Всички цветове. Дори ги проверих в регистрационните книги.
— Там не е имало бяло боди — казах аз уверено. Те се спогледаха и над носа на Ал се появи дълбока бръчка.
— Да, така е — бавно каза той. — Не е имало бяло. Но как успя да се сетиш?
— Мич Темпъл ми подсказа. Точно затова той се е мъчел да вземе от джоба на сакото си бялата носна кърпа. Именно до кърпичката се е мъчел да стигне, а не до нещо друго.
Хай вдигна очилата си над челото и ме изгледа втренчено.
— Не те разбирам, Майк.
— Велда първа се досети — казах аз. — Зелено за рижата, черно за блондинката. Какво момиче би изглеждало най-добре в бяло боди?
След минута Хай каза:
— Брюнетка или тъмнокоса.
— Като Грета Сървис — допълних аз.
Глава 6
Цялата картина започваше да се избистря. Беше очевидно, че само първият детайл трябваше да застане на мястото си. Пат също в края на краищата би се досетил до това. Полицейските досиета бяха пълни с описанията на разни психопати, които бяха готови на всичко, за да задоволят нелепите си приумици и желания. Те притежаваха змийска хитрост и не беше лесно да ги залови човек. Плетяха своите мрежи по толкова сложен и фантастичен начин, че изглеждаше невъзможно да се намери началото или краят на техните невероятни хитрини. В общи линии цялостната картина се основаваше само на едно предположение, но с голяма степен на вероятност.
— До каква степен е осведомен Пат за всичко това?
— Неговите хора вървят по нашите следи. Ако получат други отговори на същите въпроси, значи са извадили лош късмет.
— Колко дълго ще държите това в тайна?
— Докато не направим поне още една стъпка. Норман Харисън се върна днес от Вашингтон. Беше там, за да прегледа последните сенатски разследвания на съответната подкомисия и се кани да разрови нещата си, за да разбере дали Мич не му е изпратил нещо, след като не е успял да го намери по телефона. Мич има в къщата си факс, така че това е напълно възможно.