Хай запали цигара и замислено духна клечката.
— Довечера имам среща с него. Зает е с организирането на политическа среща, която един от членовете на ООН организира заради една новоприета страна. Някаква новоизлюпена африканска страна, която поддържаме. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Защо точно аз?
— Защото и ти си затънал до гуша в тая работа не по-малко от нас и много добре разбираш, че не бива да пропускаме нито една възможност да хвърлим някаква светлина върху смъртта на Мич.
— Благодаря — усмихнах се аз и погледнах Ал Кейси. — А ти?
— Ще се върна обратно в картотеката. Струва ми се, че разбрах каква е била системата, по която е работел Мич, когато е бил там. Във всеки случай не е било но азбучен ред. Ако успея да открия последната папка, която е гледал, кръгът на възможностите значително ще се стесни. Дори и нещо да липсва, ще можем да го възстановим с помощта на негативите.
Дръпнах се назад от масата и станах.
— Добре, старче, с теб съм.
Къщата на Джералд Ют беше новопостроена триетажна сграда на Пето Авеню точно срещу Сентръл парк. Оскъдните ми сведения за него бяха взети от кратките бележки във вестниците, затова но пътя Хай накратко ми разказа някои подробности.
Ют беше собственик на няколко процъфтяващи корпорации, които го бяха направили мултимилионер още през 1930 година. Самият той не беше излизал на обществената арена, докато жена му не беше решила, че Чикаго е твърде нищожен град за тяхното ново положение, и не го беше принудила да се преместят в Ню Йорк.
След година тя беше умряла, но за това време Ют беше успял да се пристрасти към живота във висшите кръгове, който бе станал достъпен за него.
Той дори беше разширил полето си на действие и беше станал нещо като покровител на тъмните видове изкуство и неофициален домакин на приеми на важни знаменитости, посещаващи Ню Йорк.
Явно Ют беше достатъчно умен, за да не се пъха в необятните дебри на политиката, макар че понякога до влиянието и връзките му прибягваха хора, когато искаха да окажат въздействие върху един или друг представител от ООН.
Обществената дейност изглежда изобщо не беше навредила на бизнеса му, акциите на неговите предприятия се котираха високо на борсата и през целия си шестдесет и две годишен живот той не се беше забърквал в нито една скандална история.
В стаите се носеха приглушените звуци на струнен квартет, като фон за тихия шум от деловите разговори. Портиерът взе шапките ни и зад гърба му видях гостите, които стояха на малки групи и разговаряха. Между нас сновяха келнери с подноси, отрупани с чаши шампанско. Обстановката не беше официална, повечето от мъжете носеха смокинги, някои от тях с черни вратовръзки, а жените като че ли бяха слезли от страниците на парижките модни списания, накичени с диаманти.
Джералд Ют умееше да цени добрите връзки. Видях Ричи Салисбъри, който беше автор на болшинството вашингтонски сензационни статии, Пол Грегъри, чиито политически обзори се печатаха в най-големите списания, Жан Сингълтън, който обикновено водеше новините от чужбина.
Когато влязохме, Ют разговаряше с Норман Харисън и се приближи, за да поздрави Хай, който ме представи.
Въпреки годините той беше невероятно красив, макар че вече си имаше малко коремче. Притежаваше пронизителния поглед на внимателен наблюдател.
Усещах, че очите му биха могли да се засмеят на някоя умела шега, но и да станат ледени, ако се наложи. Имах чувството, че погледът му ме прониза като рентген и успя да види всяка подробност у мен, когато той каза:
— Мистър Хамър? О, да, на него неотдавна бяха посветени всички заглавия във вестниците.
— Чиста случайност — казах аз.
— Но доста добра за вашия бизнес — той пусна ръката ми и се усмихна.
— Така е.
— Жалко, че не мога да напиша поне половината от това, което зная за него — добави Хай.
— Че защо?
Хай се засмя тихо.
— Защото на Майк може да му хрумне да напише автобиография, в която непременно ще ме спомене. Как минава партито?
— О, чудесно. Приветстваме с добре дошъл Наку Ем Абор и съпровождащите го лица, запознаваме ги с града и всичко останало. Цялата вечер ще пристигат нови гости. Хайде да ви запозная с някои от тях.
Хай направи жест с ръка.
— Не се притеснявайте, познавам почти всички. А ако не зная някой от тях, ще се запозная сам.
— А вие, мистър Хамър?
Хай ме изпревари.
— Не се безпокойте за него, Джералд. Дори не можете да си представите колко познати има той.