— Е, тогава ми позволете да ви представя домакинята на вечерта.
Той отиде до съседната двойка — жена в черна дълга рокля, която се диплеше но тялото й като сребрист флуид, и някакъв тип от Далечния Изток.
— Скъпа… позволете ми да ви отнема една минута — каза Джералд.
Жената се обърна. Косите й блестяха, очите, умело гримирани, изглеждаха малко дръпнати и сияеха. Когато погледът й се спря на мен, тя широко отвори очи от удоволствие и гласът на Далси Макинес каза:
— О, Майк, колко се радвам да те видя тук!
Хай бутна Джералд с лакът и прошепна:
— Сега разбирате какво имам предвид, нали? Домакинът ни се засмя, представи ни Джеймс Лусонг, побъбри още малко с нас, а после и тримата се присъединиха към останалите гости, като ме оставиха насаме с Далси и чаша шампанско.
— Добро превъплъщение: от редактор на модно списание в домакиня на прием — казах аз.
— Клиентите ни харесват такива метаморфози.
Тя ме хвана подръка и започна да си проправя път през тълпата, като кимаше с глава на приятели и познати и от време на време ме представяше на някой от тях.
Видях Хай, който спокойно разговаряше с Норман Харисън, но не успях да чуя за какво става въпрос.
— Тези неща придават особено изискан вид на нашите публикации — продължаваше Далси.
— Едва ли ще бъде така, ако ви видят с мен — казах аз.
— О, да, вие на всичко придавате малко пикантност.
— Но това обаче едва ли помага за създаването на нужните връзки.
Пръстите й стиснаха ръката ми и тя се усмихна.
— Да, но пък това са интересни връзки. След като си тръгнахте от агенцията, там се вдигна невероятна суматоха. До този момент си мислех, че служителите ми четат по-изискана литература, но изведнъж стана ясно, че и те си падат по сензациите. Оказа се, че вие сте добър стимул. Само няколко въпроса и успях да науча много интересни неща за вас.
— Учудвам се, мис Макинес, че все още разговаряте с мен.
— Вие доста добре познавате жените — каза тя, — а аз се казвам Далси. Е, а сега задоволете любопитството ми. Нямаше ви в списъка на поканените. Как успяхте да попаднете тук?
— Всемогъщата преса! Приятелят ми Хай Гарднър беше поканен и ме доведе със себе си. Не че тук ми е кой знае колко интересно, но по-късно ми предстои делови разговор.
— Всеки приятел на пресата е и приятел на Джералд. Радвам се, че и вие сте успели да постигнете това. Има ли тук някой, с когото бихте искали да се видите?
Поне на четири различни места имаше малки групички от скупчени близо един до друг мъже. Оттам непрекъснато се разнасяха бурни смехове. Беседата се водеше с онова оживление, което настъпва, когато ядро на мъжкия кръг беше някоя хубава жена.
— Може би с момичетата от вашата агенция — предложих аз.
Далси ми се закани с пръст.
— Я виж! Те са само за изписване на вежди, освен това са твърде млади за вас.
— Ами за тези?
Кимнах с глава към скупчилите се около едно от момичетата мъже. Те всички бяха доста над петдесетте. Тя ги погледна и весело се засмя.
— Нали е забавно? Когато започва поредната сесия, те са готови да се хванат един друг за гърлото или изобретяват планове за преустройството на света. А сега се веселят покрай тези двайсетгодишни момичета точно като ученици. Няма нищо по-прекрасно от миловидното личице, ако трябва да се запазят мирът и спокойствието на един прием.
— Би трябвало и в ООН да прибягнат до тези средства. Вероятно точно това им липсва.
— О, вече съм мислила по този въпрос. Отначало на Джералд не му хареса много, но момичетата на Проктър са толкова удачно решение, че сега сам настоява да ги поканим. Всъщност, идеята беше на жена му.
— А как стана така, че вие сте домакинята на приема?
— Правя кариера, нима не сте чули?
— Само слухове — отговорих й. — Но не съм взимал участие в това.
— Честно казано, тази участ ми е била отредена още от мига на раждането ми. Произхождам от добро семейство от Средния Запад, учих в скъпо училище и се сдобих с подходящи приятели, така че всичко стана от само себе си. Този живот не ми харесва особено много, но…
Тя отпи замислено от чашата си и добави:
— Всички тези момичета, които виждате тук, са от добри семейства. Една от тях е сгодена за млад конгресмен, друга — за най богатия бизнесмен от промишлеността, а две са поканени в Холивуд.
— Върви им на хората!
— Съвсем не, те са си го заслужили. Изискванията към тях са много високи. Ако това не беше така, нямаше да можем да ги поканим тук.
Тя остави празната си чаша върху подноса на минаващия покрай нас келнер и си взе нова.
— Между другото, открихте ли момичето, което търсехте?