— Още не. Градът е толкова голям, че в него човек лесно може да се изгуби, ако пожелае. Но аз разполагам с още време.
— Снимките, които ви дадохме, не ви ли помогнаха поне малко?
Поклатих глава и свих рамене.
— Никой не я е виждал. Но все пак не е лесно да се забрави такова лице.
Далси се обърна и вирна брадичката си. Очите й изразяваха дълбока замисленост.
— Знаете ли, струва ми се, че…
— Какво?
— Теди Гейтс, онзи, който беше снимал това момиче… той има странични контакти и понякога използва модели, от които сме се отказали. Напълно е възможно да има при себе си нейната регистрационна карта. Преди правеше така.
— Как мога да го намеря?
— Не е нужно да го търсите. Офисът му се намира в нашата сграда и аз имам ключове.
Тя погледна часовника си и добави:
— Осем часът. Приемът ще продължи до полунощ. Мислите ли да останете докрая?
— Не.
— Тогава може би ще се срещнем във фоайето на агенцията. Да речем, в дванайсет и половина. Да отидем и да видим какво има там.
— Няма ли да ви затрудни всичко това?
— Хм… подобни неща не са ми но вкуса. А сега трябва да вляза в ролята си на домакиня. Приятно прекарване.
Погледнах подире й, като отдадох дължимото на гордата й осанка и походката, изпълнена с достойнство и в същото време толкова женствена. Не бях единственият, който беше впил поглед в нея, и въздъхнах със съжаление, когато тя изчезна.
Норман Харисън не успя да открие какво е вълнувало Мич Темпъл. Той прегледа всички книжа в кабинета си и всички бележки, но не намери нищо, което би могло да му послужи като ориентир. Младежът, който работеше при него като секретар, каза, че помни Мич, но разговорът с него бил много кратък и той помолил да предадат на Норман да му се обади веднага, щом се върне.
Седяхме всички заедно в библиотеката и се опитвахме да отгатнем какво би могло да накара Мич да се обади на Норман, но така и не измислихме нищо. Норман си спомни, че веднъж с Мич били на някакъв прием и там Мич започнал да го разпитва за политическите причини за серията статии на Норман за мафията. След това на Норман му предложили да направи няколко репортажа за общата политическа ситуация в ООН и за предстоящите избори в Щатите. Мич не би трябвало да се интересува от всичко това, защото работел в съвсем друга област.
Влезе една от прислужниците и каза, че търсят Хай по телефона. Когато се върна, той не можеше да прикрие възбудата си. Като изчака да останем сами, Хай ми каза:
— Ал Кейси е открил шофьора, който според него последен е видял жив Мич. Като се качил в таксито, Мич го накарал да тръгне след една кола, която се движела но Двайсет и първа улица. Изчакал около петнайсет минути, докато от магазина не излязъл един човек с пакет под мишница. Онзи вървял пеша до края на квартала и се качил в частна кола, която очевидно била повикана по телефона от магазина. Мич проследил колата до околовръстния път, но после онези се понесли с бясна скорост. Когато шофьорът се опитал да ги следва, се натъкнали на полицейски патрул, който ги глобил за превишена скорост. Тогава Мич помолил шофьора да го откара отново до центъра и слязъл край дома си.
— Шофьорът сигурен ли е, че това е бил Мич?
— Познал го е по снимката. Запомнил го много добре, защото Мич му дал голям бакшиш, който покрил загубите от глобата.
— Има ли някакви сведения за втората кола? — попитах аз.
— He, те така и не успели да се приближат достатъчно до нея. Вече притъмнявало, движението било много натоварено, но шофьорът мисли, че колата била тъмносиня на цвят. Но не си спомня марката.
— Жалко. Не е ли успял да разбере нещо в магазина?
— Никоя от продавачките не е забелязала или запомнила нещо интересно по отношение на купувачите, но една от тях наистина е продала бяло боди. Проверих копията от касовите бележки. Било платено в брой, затова не са оставени нито името, нито адресът на купувача.
Погледнах замислено Хай. Нещо ме тревожеше, въпреки че не можех да разбера какво именно.
— Трябва да съобщим на Пат за това — казах аз.
— Той вече знае — отвърна Хай. — Но каква полза имаме от всичко това, след като не знаем кого трябва да търсим.
— Мич го е познал.
— Но Мич познаваше куп хора.
— Но защо именно този? — продължавах аз. — Какво странно има в това, че някой от тълпата купувачи купува бяло боди за своята изгора?
— Може би той го е правел и преди това. Може би е забъркан в неща от такъв род — спокойно вметна Норман.
— Това може да се изясни — каза Хай.
— Пат ще проверява картотеката и ние ще се опитаме да му помогнем. Ще дойдеш ли с нас, Майк?