— Ако разчитате там да си хванете някоя, трябва да ви кажа, че няма смисъл.
— Няма ли да стане? — разсеяно го попитах аз.
— Боклук — продължи той. — По-добре е да отидете в някоя кръчма. Там е пълно с пичове, които плащат.
Направих кисела гримаса.
— Така ли?
— Разбира се. Чуждестранни моряци, извратени момчета и кой ли не още. Край хотела има половин шепа проститутки, но аз не бих дал и пет цента за тях.
— Не си търся мадама. Там живее един приятел. Той поклати съчувствено глава.
— Лошо — каза той. — Това е ужасен коптор.
Този път на рецепцията стоеше нов човек. Беше висок, прегърбен младеж, облечен в протрит син костюм. Очите му блестяха като на пор. Като че ли виждаха всичко наоколо, но оставаха напълно неподвижни. Когато минах покрай него, той ми каза шепнешком:
— Я чуйте…
Обърнах се, приближих се, спрях и няколко секунди го гледах в очите.
Той се направи, че не забелязва нищо, но после това спря да му харесва.
— Мога ли… не бих ли могъл да ви помогна с нещо?
— Да. Можете да стоите на мястото си и да си затваряте устата. Ясно ли е?
Очичките му примигаха и застинаха. Той сви рамене и отново потъна в книгите си. Качих се по стълбата, минах по коридора и се приближих до стаята, в която бях миналата нощ. Вътре лампата беше запалена и нечий мъжки глас ругаеше с все сила. После се чу шум от шамар и вратата се отвори със замах.
Тя се просна на пода до самата стена, без да чува нищо. Притискаше ръка към бузата си. Беше мърлява блондинка, доста обрулена от живота, а мъжът беше огромен, облечен в спортно яке и джинси. Лицето му носеше следи от кариера на неуспял боксьор: носът му беше изкривен на една страна и сплескан, едното му ухо беше разкъсано, а през цялата му буза до самите му устни минаваше кос белег.
Ухили се гузно, като ме видя, и каза:
— Сбъркал си стаята, малкия.
— Не съм.
Учудването придаде на усмивката му нотка на неприязън.
— Хайде, да те няма оттук. Не разбираш ли?
Стоях, без да мърдам от мястото си. Той изчака няколко секунди, после придоби застрашителен вид и тръгна бавно към мен. Беше изпънал лявата си ръка и се канеше да ме удари по зъбите, но аз сам го измлатих така, че той отлетя назад. Без да му дам възможност да се опомни, го ударих в корема и после му отпрах и едно кроше под брадата. Той се олюля, краката му се подгънаха. За по-сигурно го абонирах и за едно дясно кроше, като за малко не му счупих врата, и в резултат на това той се блъсна в единствения шкаф в стаята и счупи лампата, която беше поставена върху него.
Момичето ме гледаше с явен ужас в очите, тя вече се беше окопитила.
— Защо направихте това?
— Успокой се, малката. Той те удари, нали така?
Тя упорито се опитваше да се изправи на крака. Помогнах й да стане, заведох я до леглото и я накарах да седне.
— Той… по дяволите… той ми е…ние работим заедно — лицето й се беше изкривило от злоба и думите излизаха със съскане от устата й. — Глупав кучи син, сега той ще ме пребие. Да не би да сте се побъркал! Защо си пъхате носа в чуждите работи? Защо се навирате тук?
Показах й портфейла си така, че да види вътре разрешителното ми. Както си и мислех, тя не беше от онези, които ще седнат да изучават внимателно всичко, което им показват. В ъгълчето на устата й се появиха бръчки и тя хвърли нервен поглед към младежа, който лежеше на земята.
— Да започнем от имената — казах аз. В гласа й вече нямаше яд.
— Чуйте, мистър…
— Имената, малката. Как се казваш?
Тя наведе глава. Пръстите й се впиха в чаршафа.
— Вирджиния Хауел.
— Къде е Грета Сървис?
Видях я как се намръщи, после потрепера и ме погледна.
— Не познавам никаква Грета Сървис.
Твърде много ми се е налагало да си имам работа с курви, така че винаги познавах дали ме лъжат или казват истината. Тази не лъжеше. И така, всичко се върна отново в началото.
— Да започнем от миналата нощ, Вирджиния. Къде беше?
— Ами… работех.
Тя отново наведе очи.
— Продължавай.
— В хотела на Четирийсет и шеста. Някакъв тип, според мен от покрайнините, може би и моряк… не се справяше много добре, но ми даде стотачка и останах с него цялата нощ.
— Къде го забърса?
Тя посочи към момъка на пода.
— Той определи срещата, както винаги. Не му харесва, когато работя сама… — в гласа й се долови лека ирония. — Навярно искате нещо. Но аз нямам нищо. Изтръскайте го него. Той взе всичко, дори и процента, който ми се полага, защото съм му била вързала някаква тенекия.