— Колко такива снимки са използвали вестниците?
— Около една трета. На гърба имат печат с дата.
— Там трябва да има и някои общи обозначения, не е ли така?
Хай кимна.
— Разбира се. Проследихме и тази нишка. Снимките са направени в Ню Йорк миналата година. Може би ще успееш да свържеш всичко това.
Взех няколко снимки от купчината и започнах внимателно да ги разглеждам. Спомних си, че бях виждал някои от тях във вестниците, други бяха направени по различни поводи от един или от няколко фотографи.
Имаше хора, които познавах, и такива, за които само бях чувал. Имаше и цял куп напълно непознати лица. Едва ли можеше да се направи някаква връзка между тези хора и смъртта на Мич Темпъл. Но все пак ние няколко пъти прегледахме всички снимки.
Ухилих се, когато видях Далси Макинес на някакво благотворително мероприятие и една друга нейна снимка на бала в един от хотелите на Парк Авеню, където танцуваше с някакъв престарял посланик, декориран с медали от главата до петите.
После спрях да обръщам внимание на лицата и започнах да следя само имената, написани на гърба. Единственото име, което знаех от по-рано, бе името на Белар Рис. На снимката той поздравяваше някакъв дипломат от една от страните зад желязната завеса. Този дипломат слизаше от самолета и лицето му имаше доста интересно изражение на човек, който се прави, че му е безразлично, че го снимат. Беше висок и масивен и явно притежаваше огромна физическа сила, което дори отлично ушитият костюм не можеше да скрие. Лицето му не притежаваше никакви следи от национална принадлежност, освен това, че беше мургав, а очите му гледаха някак хладно. Протегнатата му за поздрав ръка не беше в ръкавица и се виждаше ясно дебелата му китка. Белар Рис беше от хората, които можеха да запретнат ръкави и да отстранят всяко препятствие, което им се изпречеше но пътя към властта.
Ал забеляза, че се концентрирах върху снимката.
— Намери ли нещо?
Хвърлих я на масата.
— Мич е отделил няколко колони за този тип.
Ал взе снимката и започна внимателно да я разглежда.
— Че кой не е писал? Това е Белар Рис, представител в ООН. В днешните вестници има още една снимка, той предизвика истинска буря по време на заседанията на асамблеята.
— Имаме ли нещо интересно за него?
— Не, но той никак не обича рекламата. В ООН обаче има още много като него. Той ще служи и на едните, и на другите само и само да постигне целта си. С цената на всичко ще защитава интересите си. Лошо е, че има идиоти, които назначават подобни хора като представители на страните си.
— Сигурно са принудени да го правят. — Ал порови в снимките, които бяха пред него, и избра една. — Ето го пак Рис, точно след вълненията в Близкия Изток. Този, с когото разговаря, беше отстранен след една седмица събитията и убит но време на преврата.
На снимката имаше още някой, но светлината не позволяваше да се различат чертите му.
— Кой е този?
Ал взе снимката, внимателно я заразглежда и поклати глава.
— Да ме убият, ако знам. Вероятно някой от обкръжението. Името му го няма на гърба.
— Много ми е познат — казах аз.
— Напълно възможно. Мястото е точно пред комплекса на ООН, може да е някой от дипломатическия корпус. Изглежда не е с Рис.
Имаше право. Човекът не беше с Рис, нито пък с другия, но същевременно като че ли не се канеше да ходи някъде другаде. Сякаш изчакваше нещо, но по снимката, която убиваше всяко действие, беше трудно да се каже със сигурност. Във фигурата му имаше нещо, което ми беше някак смътно познато, лицето му беше от онези, които никога не можеха да бъдат забравени, след като веднъж са били видени. Порових из паметта си, като се мъчех да си представя всички възможни допирни точки с този човек, но не си спомних нищо и върнах снимката обратно в купчината на масата.
Прекарах още двайсетина минути с тях, после станах и тръгнах по коридора, който водеше към информационния отдел, където старият Биф седеше и четеше вестник. Той ми кимна и аз го попитах:
— Може ли да прегледам твоите папки?
— Чувствай се като у дома си.
Минах покрай стелажите до секция Р и измъкнах нужното чекмедже. Тук имаше папка, посветена на Белар Рис, с три неясни фотографии, които не са били използвани. На една от тях лицето му беше в сянка, на втората неволно беше закрил лицето си с ръка, а на третата беше уловен в момент, в който точно се обръщаше и човек трудно можеше да го познае. Хората, които бяха заснети до него, се виждаха много ясно, но не познавах нито един от тях. Явно беше, че всички са важни птици. За това можеше да се съди по дрехите им, по дипломатическите куфарчета, които носеха, и по общия фон, на който бяха снимани.