Когато приключих, измъкнах портфейла му, извадих оттам три хилядарки и ги дадох на Робърта. Тя можеше да си ги подели с останалите момичета и тогава те щяха да могат да се измъкнат от този ад, ако, разбира се, имаха достатъчно кураж. Поне в нея не се съмнявах, че ще го направи.
Сложих пистолета му в джоба си, пъхнах своя в кобура и слязох долу заедно с Робърта. Хвърлих ключа от стаята на рецепцията и администраторът го окачи на мястото му, без дори да ме погледне. Дъждът валеше като из ведро и затова взех такси за Робърта. Тя надникна от прозореца, хвана ме за ръката и каза:
— Благодаря ти.
Намигнах й.
— Не зная дори името ти — каза тя.
— Няма значение — отвърнах й.
— Наистина е така. И все пак няма да те забравя никога. Ти си голяма работа!
Глава 9
Не беше никак трудно да се открие корабът Пинела. Това беше плавателен съд под панамски флаг, който освен товара можеше да вози и десетина пътници на борда си. Беше в пристанището вече единайсет дни и го товареха с промишлено оборудване, което трябваше да бъде откарано до Лисабон. До отплаването на кораба оставаха още пет дни. Екипажът се състоеше от чужденци с най-различна националност, капитанът беше шотландец. В дадения момент повечето от тях бяха на брега.
Почти невъзможно беше обаче да се разбере нещо за стюарда. Казваше се Али Дювал. Той обслужваше пътниците, предимно инженери, които съпровождаха оборудването, а също така и членовете на екипажа, но имал странно поведение. Веднага щом корабът пристигнел, той слизал на брега и се връщал малко преди отплаването му. Както здравните власти, така и митницата веднага даваха разрешение за влизане в пристанището. На кораба никога не е имало контрабандни стоки, нито един от членовете на екипажа не се е занимавал с нещо незаконно и никой никога не се е оплаквал от кораба и от екипажа му.
По обед започнах да се мотая сред докерите, като се опитвах да се добера поне до някаква информация, но никой не можеше да ми предложи нищо. Проверих при един приятел и той ми каза, че формално Пинела принадлежи на няколко собственици, но щяха да бъдат нужни месеци, за да се установи посредническата организация и истинските собственици на кораба, които се бяха покрили с купища документация, за да прескочат плащането на данъци.
Хапнах в един малък ресторант, наблюдавайки тъмната линия на вълнолома. Дъждът беше спрял преди известно време, но все още заплашваше да се изсипе ненадейно. Нощните светлини на кея превръщаха корпусите на корабите в нереални призраци, които поглъщаха чудовищните сенки на хората, минаващи случайно под лампите.
Тъкмо се канех да взема такси и да се отправя към горната част на града, когато видях, че нощният пазач пресича улицата, и реших да опитам още веднъж късмета си. След пет минути вече знаех, че старецът е ченге в оставка, което доста време се е трудило в редовете на Нюйоркската полиция. Беше доволен, че е намерил с кого да си поприказва, защото нощите тук бяха дълги и скучни, а разговорите — единствената радост, която му бе останала.
И най-главното — той познаваше Али Дювал. Поне му беше известно кой е той. На кораба този момък носел униформа, но когато слизал на брега, винаги бил облечен в скъп костюм, което е доста странно за един обикновен стюард с неговата ниска заплата. Но той винаги обяснявал това с факта, че момчета като него отначало трупат пари, а после в първия магазин изхарчват всичко наведнъж. И обикновено носел някакъв пакет под мишница, а няколко пъти до кея го докарвала нова черна лимузина и тогава на главата си носел смешна туземска шапка.
— Фес ли? — попитах аз.
— Да, точно така. С връвчица. Той слизаше от колата, пъхаше шапката в пакета и се качваше на борда с куфар в ръка. Някои от тези чужденци са направо идиоти.
— Кой още беше в колата?
— Сега ме хвана натясно. Във всеки случай бяха негови приятели. Обикновено седяха и разговаряха няколко минути, преди да слезе от колата. Не съм оглеждал колата, но определено знам, че е разкошна. Може би е била на някой негов роднина. Много от тях тук имат роднини, само че обикновено те не са много добре обезпечени.
— Качвал ли сте се на кораба някога?
— Няколко пъти. Напълно приличен кораб.
— Имат ли посетители?
— Не съм виждал. Че кой се интересува от товарни кораби? Разбира се, този е един от най-добрите, но все едно това е само един товарен кораб.
— Как мога да позная Дювал, ако го видя?
— Ами, ако не носи прословутата си шапка, ще го познаете по това, че е среден на ръст, прилича на чужденец и говори с акцент. Ако разбирате от физиогномика, бих казал, че лицето му може да стане доста подло, ако поиска, но вероятно всички чужденци изглеждат така. Видът му е такъв… сякаш крие някаква тайна.