— Майк — каза сериозно Пат, — даваш ли си сметка, че ние всъщност не разполагаме с нищо определено? Дори онзи момък, когото така мило си изритал…
— Помисли за обратната страна на медала — казах аз. — Установил е контакт с някакъв тип в голям автомобил. Кола с униформен шофьор. Али Дювал също е свързан с някого в голяма лимузина. Има и нещо друго, което се появява постоянно в цялата тази история. През цялото време слушам за някаква кука. Казаха ми, че Грета Сървис е била видяна в Гринуич Вилидж да се движи с него. Джоунс нарича Али кука. Точно такова описание беше дадено и на Орсло Бухер. На котва в пристанището има един чужд кораб. Според думите на Джоунс Али се занимава с някакви далавери и ако в цялата тази история не бяха замесени няколко обикновени американски момичета, бих казал, че се плете някаква международна интрига.
— Много ти се развихри въображението! — каза Пат. — Няма да мирясаш, докато не объркаш нещата съвсем.
— Добре. Тогава ми обясни защо се интересуваш от начина, по който тези момичета умряха? Имаш ли някакво разумно обяснение, или все още се придържаш към версията за сексуалния маниак?
— Във всеки случай версията за сексуалния маниак е много по-логична, отколкото паяжината, в която се опитваш да ме омотаеш.
— Така ли?
Пат направи кисела гримаса и напълни чашките отново.
— Нека ти кажа още нещо, Майк. Тази вечер изникна още една възможност. Спомняш ли си делото на Корнинг отпреди три години?
— Не.
— Нещата бяха потулени веднага. Беше извършил три убийства на сексуална основа, труповете бяха обезобразени и превърнати в кървава каша. Хванаха го и го настаниха в лудница, защото се оказа, че е криминално невменяем. След две години и половина вегетиране той внезапно дойде на себе си и веднага избяга. Откриха го в някаква изоставена къща, но той предпочете да изгори жив, вместо да се предаде. Запали къщата. Така мислехме. Не беше останало много от трупа, за да го идентифицираме. И изведнъж днес следобед ни се обади човек, който го познава добре, и каза, че е видял Корнинг в града. Така че… версията ми за някой сексуален психопат… сега ми се струва доста вероятна.
— Но въпреки това продължавате да търсите Гейтс, нали така?
— Нямаме причина да не го правим.
— А какво става с отровата, с която е могла да бъде отровена Постън?
— Съдебният лекар е на мнение, че изследванията трябва да продължат. Все още проследява възможните източници на отровата. Ако нещо се изясни, ще се заемем и с този въпрос. И само за да не си помислиш, че пренебрегваме някои от версиите, ще се обадя в Интерпол и ще ги попитам дали нямат нещо, свързано с името на Али Дювал. И тогава ще помоля да попритиснат оня тип с феса.
— Защо се нервираш толкова, рожбо? — ухилих се аз.
Пат ме погледна съсредоточено и каза:
— Ако вестниците започнат и на тебе да ти дишат във врата, ще разбереш защо.
— Но нещата ще се променят, когато някой полицай бъде убит — напомних му аз.
— Това е нещо съвсем различно.
— Не и за онези момчета. Освен това все още нищо не е напечатано.
— Само защото не са се докопали до нищо, но скоро и това ще направят. Ако в скоро време няма резултати, те ще се нахвърлят върху отдела и представлението ще започне. — Той остави чашата си на масата и се облегна в креслото си. — Твоите приятели от вестниците май са попритиснали окръжния прокурор. Всичко, което се иска от теб, е да дадеш на съда някое разумно обяснение за поведението си.
— Много мило от тяхна страна.
— Може би са ти запазили ролята на изкупителна жертва в случай, че всичко пропадне.
— Една жертвена коза е повече от достатъчна. И тази роля е резервирана за тебе.
— Много си великодушен. Благодаря ти.
Ухилих му се, нахлупих си шапката и му пожелах лека нощ. И без това през деня си беше имал достатъчно неприятности.
Като се върнах в хотела, намерих четири бележки от Велда, в които тя ме молеше да се обадя на някакъв номер в Бредбъри. Качих се в стаята си, захвърлих шлифера на масата и помолих да ме свържат с номера. Оказа се, че това е телефонът на един малък мотел извън града. В стаята на Велда не отговаряше никой, така че помолих да й предадат, че ще се обадя по-късно. Когато позвъних след един час, телефонът й отново мълчеше, затова се настаних удобно в леглото и угасих лампата.