Единствени те не помислиха за отстъпление. Не по-миролюбиви от другите, при това къде-къде по-разсъдливи, по-задружни, готови да се пожертвуват, ако трябва, но да спасят родилката, косатките промениха строя си. Самките обкръжиха сгърчената в родилни болки своя посестрима, а самците, приближили се колкото е нужно един до друг, се устремиха надолу, размахали мощните си опашни плавници, решени да пресрещнат и да спрат насред път опасния враг.
Водните пластове затрептяха от техните ултразвуци, с които като прожектори опипваха мрака, та по отразеното ехо да определят точното местоположение, посоката и скоростта на заплахата, докато в същото време със скърцане на зъби и с подвиквания поддържаха връзката помежду си.
Акулата чук не видя как започна битката, как се разгоря. Непрозрачна беше водата на дълбините за слабото й зрение. Но водните колебания, доловени от страничната й линия, мирисът на гняв и бойна стръв у сражаващите се, дъхът от кръвта на първите рани й подсказваха съвсем нагледно каква драма се разиграваше дълбоко под нея в синия мрак.
Косатките, които с яките си зъби разкъсват тюлени, моржове, та и цели китове, тоя път, срещу такъв огромен, брониран с непробиваема кожа противник, бяха принудени да възприемат бойните похвати на по-малките си сродници — делфините. Те и не опитаха да хапят, да ръфат, да гризат, съсредоточили ултразвуковите си снопове върху целта, почти оглушили я с тях, те връхлитаха срещу й и я блъскаха с глави в слабините. Тия удари ехтяха като гръмотевици, с тия удари опитваха да наранят, да разкъсат вътрешностите й. Понякога, все по-рядко, се чуваше тракването на празно на гигантските акулски зъби и гневният плисък на кривата й опашка.
Враговете й се оказаха по-пъргави от нея и по-съобразителни. Въпреки всичко тя не се отказваше от набелязаната цел — нагоре, към родилката. Ужасът на бездната винаги напада самоуверено, направо, без да кръжи наоколо както другите, по-дребните си сродници.
Самците косатки побесняха, зачестиха атаките си. И в настървението си забравиха обичайното си благоразумие.
Тоя път акулските челюсти проскърцаха другояче. Бяха захапали жива плът, бяха прегризали мускули и сухожилия, бяха начупили кости.
Загубили един от другарите си, косатките налетяха още по-яростно. Ускорили ударите си, те опитваха и да раздерат перките на противницата си.
Напусто!
Помъкнал ги като едри прилепала, ужасният кархародон продължи нагоре.
Тогава, при тая развръзка, не изтраяха и самките. Те изоставиха другарката си сама и се стрелнаха в помощ на неуспелите мъжкари.
Чак сега, при новото подкрепление, Ужасът на бездната като че ли се поколеба, закръжи на място, опитвайки да отръска от себе си досадниците, които му пречеха да достигне набелязаната плячка.
Ей този миг бяха изчаквали останалите, още непобягнали акули. В настъпилата суматоха те се стрелнаха напред. Новороденото косатче, бебе наистина, но на големина колкото самата акула чук, бе излетяло от майчината си утроба и подтиквано към повърхността от изнемощялата си майка, посягаше да направи първото си вдишване.
И последно…
Защото акулата чук, изпреварила другите, впи челюсти в корема му, разтърси глава като захапало куче и изряза от него огромен къс кърваво месо.
Тогава отгоре й връхлетя измамената родилка, връхлетя с такава ярост, в такъв отчаян порив, че хищницата не устоя. Едва зърнала черния й гръб и своеобразното по форма бяло петно на корема й, тя не свари да глътне тъй дълго очакваната хапка. Изплю я неволно, после наведе плоската си глава като хоризонтален рул на подводница и потъна в дълбините, сподирена от цялата акулска глутница, изгубила изведнъж охотата си за кръв и месо пред устрема на освирепялата косатка.
Лоцманите й, които се бяха пръснали безредно, пак я догониха, пак се понесоха напреде й. А прилепалата въобще не бяха и помисляли да се откачват от нея.
Едва успя да долови, че нападателката й беше едноока. Кой знае къде, при каква битка и кой враг бе разкъсал окото й, на чието място сега личеше само един грозен белег, слят с бялата шарка над него. Затова, изглежда, не бе успяла да предотврати подлото покушение, по някаква случайност насочено към сляпата й страна.
Еднооката не я преследва дълго, а тозчас свърна обратно да помогне някак на ранената си рожба, чиито писукания ставаха все по-слаби, все по-отпаднали.
Така акулата чук, озовала се съвсем близо до ожесточената битка, успя да види самоотвержено налитащите косатки, успя да зърне в синята мъглявина размазаното очертание, наподобило буреносен облак, на чудовищния кархародон. Всъщност не го видя, по-право опипа го със страничната си линия. И тозчас си даде сметка за големината му, за мощта му, за огромната уста, за страшните трионени зъби, всеки от тях три пъти по-дълъг от нейните. И мигом кривна встрани, обезумяла от ужас.