Робърт Шекли
Темпераментите
Алистър Кромптън бе точен стереотип и дълбоко презираше този факт. Но не можеше да направи нищо по този въпрос. Искаше или не искаше, личността му бе монолитна, желанията му — предвидими, а страховете му — очевидни за всеки. И което бе по-лошо, и външният му вид съответстваше на характера му с нечовешка точност.
Кромптън бе среден на ръст, болезнено слаб, с остър нос и тънки устни. Косата му вече оредяваше, очилата бяха с изпъкнали лещи, очите — безизразни, а лицето — с рядко набола брада. Приличаше на чиновник. Той беше чиновник.
Който и да го погледнеше, можеше да каже, че този човек е незначителен, пунктуален, предпазлив, нервен, пуритан, обидчив, изплашен, разсъдлив и потиснат. Дикенс би го описал като човек, съзнаващ собствената си незначителност, настанен на някакъв висок стол и драскащ непрекъснато из прашните регистри на някоя голяма фирма. Лекарите от 19-и век биха видели в него олицетворение на един от четирите основни характера, които ръководят човешкия темперамент и чиято база може да бъде открита в основните качества на земята, въздуха, огъня и водата. В случая, Кромптън беше с меланхоличния характер на водата, изпълнен със студенина и суха черна жлъч, които го превръщаха в докачлив и затворен човек.
Освен това Кромптън бе триумф за Ломброзо и Кретчмър, затворен в собствената си предпазливост човек, олицетворение на тъжната страна на човечеството.
И което бе най-лошото, Кромптън съзнаваше напълно и изцяло своята слаба, неоформена и предвидима личностна характеристика. Съзнаваше я, ядосваше й се, но не можеше да направи нищо освен да мрази добронамерените лекари, които му я бяха натресли.
Навсякъде около себе си Кромптън със завист наблюдаваше хората в прекрасната им цялост, с всичките им недостатъци, изтъкани от противоречия, непрекъснато изскачащи извън рамките на стереотипа, в който обществото се опитваше да ги вкара. Той виждаше проститутки, които не бяха добросърдечни, сержанти в армията, които презираха бруталността, богати хора, които никога не се отдаваха на благотворителност, ирландци, които мразеха битките, гърци, които никога не бяха виждали кораб и французи без всякакъв усет за логика. По-голямата част от човешката раса като че водеше живот, изпълнен с непредвидими събития, внезапни избухвания на страсти и странни желания. Хората говореха едно, а вършеха друго, отричаха се от произхода си, нарушаваха ограниченията, объркваха психолозите и социолозите и караха психоаналитиците да се отдават на пиянство.
Но това величие бе невъзможно за Кромптън, чиито лекари го бяха лишили от целостта в името на разума.
С дяволската точност на робот Кромптън цял живот сядаше зад бюрото си точно в девет всяка сутрин през работните дни от седмицата. В пет той подреждаше внимателно встрани папките си и се връщаше в мебелираната стая. Там изяждаше пестеливия си порцион от безвкусна здравословна храна, изиграваше три пасианса, попълваше една кръстословица и се оттегляше върху тясното си легло. Всяка събота вечер през живота си Кромптън ходеше на кино, блъскан от веселите и непредвидими младежи. Неделите и празничните дни бяха посветени на изучаването на Евклидовата геометрия, защото Кромптън вярваше в самоусъвършенстването. Веднъж месечно Кромптън се промъкваше до будката за вестници и си купуваше списание с похотливи картинки. В самотата на стаята си той им се любуваше, а после в изблик на самообвинение, разкъсваше презряната хартия на парчета.
Кромптън съзнаваше, разбира се, че е бил превърнат в стереотип за свое собствено добро. И се опитваше да се примири с този факт. За известно време той си бе създал компания от други едностранчиви, незначителни личности. Но другите, с които се запозна, бяха благодушни, равнодушни и самодоволни в своята непълноценност. Те си бяха такива по рождение за разлика от Кромптън, когото лекарите бяха променили на единадесетгодишна възраст. Скоро той откри, че хората като него бяха непоносими дори и за самия него, а той бе непоносим за всички останали.
Опита се с желание да прескочи ограниченията на личността си. Веднъж даже обмисли възможността да емигрира на Венера или Марс, но така и не го направи. Записа се в нюйоркската служба за романтични услуги и те му организираха любовна среща. Кромптън тръгна да се срещне с непознатата си избраница пред театъра на Лой „Юпитер“, забол бял карамфил в ревера си. Но на една пресечка от театъра започна да се тресе неконтролируемо и се наложи да се върне в стаята си. Тази нощ той реши шест кръстословици и изигра девет пасианса, за да успокои нервите си, но даже и това не помогна.