Експресът пристигна в Порт Нютон и Кромптън излетя със совалката до станция Марс 1. Мина през митницата, емиграционната и здравната служба и хвана полета до точката за прекачване. Тук трябваше да изчака петнадесет дена за кораб до Венера. Чевръстият млад билетопродавач говореше за проблемите с „опозицията“ и „икономическите кръгове“, но нито Кромптън, нито Лумис разбраха за какво става дума.
Забавянето се оказа полезно. Лумис успя да изобрази достатъчно приемлив подпис на писмото, с което молеше един приятел в Елделберг да продаде имотите му, да плати дълговете и като си удържи комисионата, да изпрати остатъка от парите на неговия наследник Кромптън. Преводите бяха извършени на единадесетия ден и осигуриха на Кромптън близо три хиляди страшно необходими му долара.
Най-после космическият кораб за Венера излетя. Кромптън се захвана да изучава основите на игдра — езика на венерианските аборигени. Лумис, за пръв път в живота си, също се опита да учи и изостави стихоплетството в полза на изучаването на сложностите на игдра. На него скоро му омръзнаха падежите и склоненията, но продължи, като полагаше всички усилия и същевременно се възхищаваше на ученолюбивия и трудолюбив Кромптън.
В замяна на това Кромптън направи няколко плахи опита да се възхищава на красотата. С помощта и инструкциите на Лумис той присъстваше на концертите, които се даваха в залата на кораба, разгледа картините в главната зала и гледа дълго и внимателно към блестящите звезди от корабната наблюдателна палуба. Всичко това му се струваше чиста загуба на време, но той упорито го спазваше.
Сътрудничеството им бе заплашено на десетия ден от пътуването от съпругата на един венериански плантатор от второ поколение, с която Кромптън се запозна на наблюдателната палуба. Тя бе ходила на Марс, за да се лекува от туберкулоза и сега се завръщаше у дома.
Беше дребна, жизнена и с блестящи очи, стройна фигура и бляскава черна коса. Дългото пътуване из космоса я отегчаваше.
Те отидоха в корабния бар. След няколко мартинита Кромптън успя да се успокои и да позволи на Лумис да вземе преднина, което той стори с удоволствие. Лумис танцува с нея под звуците на корабния фонограф, после щедро се оттегли, оставяйки командването на Кромптън, който беше притеснен, изчервен, с преплитащи се крака и невероятно щастлив. И Кромптън беше този, който я върна до масата, Кромптън разговаря безгрижно с нея, Кромптън докосна ръката й, докато Лумис наблюдаваше съчувствено.
Чак към два часа сутринта корабно време момичето си тръгна, след като ясно изрече номера на каютата си. Кромптън, замаян, се върна в своята каюта на палуба Б и щастлив се тръшна в леглото.
— Е? — попита Лумис.
— Какво „е“?
— Да вървим. Поканата беше достатъчно ясна.
— Нямаше покана — объркано отвърна Кромптън.
— Тя спомена номера на каютата си — настоя Лумис. — Това, заедно с останалите събития от вечерта е определена покана. Почти заповед.
— Не може да бъде! — възкликна Кромптън.
— Повярвай ми — каза му Лумис. — Аз имам известен малък опит в това отношение. Поканата беше ясна и пътят е отворен. Напред!
— Не, не — възрази Кромптън. — Аз не бих… Тоест аз не мога…
— Липсата на опит не е извинение — твърдо настоя Лумис. — Природата е много щедра в помощта си към човека да открие нейните загадки. Фактът че бобрите, ракуните, вълците, тигрите, мишките и останалите живи същества, които не притежават и една стотна от твоята интелигентност, успяват да го направят, е достатъчно доказателство, че и ти ще можеш да извършиш нещо, което смяташ за толкова трудно. Предполагам, че няма да позволиш една мишка да бъде смятана за по-мъжествена от теб?
Кромптън се изправи, избърса блестящото си от пот чело и направи две несигурни стъпки към вратата. После се обърна и седна върху леглото.
— Твърдо не — каза той уверено.
— Но защо?
— Защото ще бъде неетично. Младата дама е омъжена.
— Бракът — търпеливо заговори Лумис — е създадена от човека институция. Но извън брака има само мъже и жени и известни взаимоотношения помежду им. Законите на природата винаги имат предимство пред човешкото законодателство.
— Това е неморално — каза Кромптън, без да е много убеден в думите си.
— Напротив — увери го Лумис. — Ти не си женен, така че никой няма да обвинява теб за действията ти. Младата дама е омъжена. Отговорността е нейна. Но не забравяй, че тя е човешко същество, което е в състояние да взима самостоятелни решения, а не някакво движимо имущество на съпруга си. Тя е взела своето решение и ние трябва да уважаваме нейното мнение по този въпрос. Иначе ще я обидим. И накрая, по въпроса за съпруга й. Той няма да знае нищо и поради това няма да бъде засегнат. Всъщност той ще спечели. Защото жена му, за компенсация, ще бъде необикновено мила с него. Той ще приеме това като признание на собствената си мъжественост и егото му ще бъде задоволено. Така че, както виждаш, Кромптън, всички ще спечелят и никой няма да загуби.