— Нищо против — каза заселникът. — Но нека го направим на по чашка.
Той заведе Кромптън в единствената кръчма на У-Баркар. Там, на чашка местно царевично уиски, Хаарис разказа за Дан Стак.
— Той дойде тук от Източен Марш. Мисля, че е имал някакви неприятности там с някакво момиче. Избил й зъбите или нещо подобно. Но това не е моя работа. Повечето от нас не са нежни типове и предполагам, че градовете са доволни, че са се отървали от нас. Аз наех Стак за надзирател на петдесет айси на едно сто акрово поле с ливови дървета. В началото се справяше много добре.
Заселникът остави чашата си. Кромптън му поръча ново питие и го плати.
— Казвах му — продължи Хаарис, — че трябва да накара момчетата си да дадат всичко от себе си. Обикновено ние използваме членове на племето Чипеци, а те са една мрачна, предателска тълпа, макар да са едри. Техният вожд ни дава под наем работници по договор за двадесет години в замяна на оръжия. После те се опитват да ни изгонят с помощта на същите тези оръжия, но това е друг въпрос. Ние гледаме да се справим с всеки проблем поотделно.
— Двадесетгодишен договор? — попита Кромптън. — Та значи айсите на практика са ви роби?
— Така е — решително отвърна заселникът. — Някои от собствениците се опитват да замажат това. Наричат го временно договаряне или феодалноразменна икономика. Но то си е робство и защо да не го наричаме с името му. Това е единственият начин, по който можем да цивилизоваме тези хора. Стак разбираше това. Той беше едър мъж и добре се справяше с камшика. Аз мислех, че всичко ще бъде наред.
— И? — подтикна го Кромптън и му поръча ново питие.
— В началото беше чудесен — каза Хаарис. — Пляскаше с камшика и караше хората си да работят добре. Но той нямаше и капка чувство за въздържаност. Започна да убива момчетата с камшика, а замяната струва пари. Казах му да ги поотпусне малко. Той не го направи. Един ден чипеците му се нахвърлиха и той трябваше да убие около осмина от тях, за да ги накара да отстъпят. Проведох с него един сърдечен разговор. Казах му, че идеята е да ги накараш да работят, а не да убиваш айсите. Естествено, ние очакваме известни загуби на хора. Но Стак стигна много далеч и направо погуби печалбата.
Заселникът въздъхна и си запали цигара.
— Стак просто много обичаше да използва камшика. Много момчета го правят, но Стак не можеше да се въздържа. Неговите чипеци отново го нападнаха и му се наложи да убие още дузина. Но в боя си загуби едната ръка. Предполагам, че някой чипеци му я е отхапал. Изпратих го на работа по пресушаването, но той отново се сби и уби още четирима айси. Това вече беше много. Тези работници ни струват пари и не можем да позволим на някоя гореща глава да ги убива всеки път, когато се ядоса. Затова платих на Стак и му казах да се маха по дяволите.
— Той каза ли къде отива? — попита Кромптън.
— Каза, че мислел, че айсите трябва да бъдат унищожени, за да има повече място за земните хора. Каза още, че отива да се запише при „Бдителните“. Това е нещо като армия, която поддържа реда сред още неумиротворените племена.
Кромптън благодари на заселника и попита къде се намира главната квартира на „Бдителните“.
— Точно сега са на лагер на левия бряг на Дъждовната река — каза Хаарис. — Опитват се да сключат договор с Шериидите. Много ти трябва Стак, а?
— Той ми е брат — каза Кромптън с леко чувство на присвиване в стомаха си.
Заселникът го изгледа твърдо.
— Е — каза той след малко. — Роднината си е роднина. Но брат ти е най-лошото човешко същество, което съм виждал някога, а аз съм виждал много. По-добре го остави на мира.
— Трябва да го открия — каза Кромптън.
Хаарис сви рамене.
— Пътуването до Дъждовната река е дълго. Мога да ти продам двойка мулета и провизии и да ти дам под наем един местен за водач. Ще вървиш през мирни земи, така че би трябвало да стигнеш без проблеми при „Бдителните“. Мисля, че няма бойни действия по тези места.
Тази нощ Лумис настоя Кромптън да изостави търсенето. Стак явно бе крадец и убиец. Какъв смисъл имаше да го приемат да участва в комбинацията?
Кромптън чувстваше, че нещата не са чак толкова прости. От една страна, разказите за Стак може и да бяха преувеличени. Но дори и да бяха истина, това просто означаваше, че Стак е друг стереотип, една необикновена и монолитна личност, простираща се извън нормалните граници, също както Кромптън и Лумис. Вътре в комбинацията, при сливането, Стак щеше да бъде променен. Той щеше да осигури необходимата доза агресивност, умение и сила за живот, които липсваха на Кромптън и Лумис.
Лумис не мислеше така, но се съгласи да изчака със заключенията си, докато наистина се срещнат с липсващия им компонент.