На сутринта Кромптън закупи необходимото оборудване и мулетата на безбожна цена и на следващия ден тръгна в зори, воден от един младеж чипеци на име Реки.
Кромптън последва водача си през девствената гора към планините Томпсън, нагоре по острите зъбери и покритите с облаци върхове, през тесните гранитни проходи, където вятърът пищеше като измъчван в ада мъртвец, после надолу в гъстата и покрита с изпарения джунгла от другата страна. Лумис, изтощен от трудностите на прехода, се оттегли в едно ъгълче на ума му и се появяваше само вечер, когато запалеха огъня и опънеха хамака. Със стиснати челюсти и зачервени очи Кромптън се препъваше по пътя през горещите дни и се чудеше докога ли ще издържи.
На осемнадесетия ден те стигнаха бреговете на една ленива, мътна река. Реки каза, че това е Дъждовната река. Две мили по-нататък те откриха лагера на „Бдителните“.
Командирът, полковник Прентис, беше висок, сух, сивоок мъж, с белези от скорошна силна треска. Той си спомняше Стак много добре.
— Да, беше с нас известно време. Не ми се искаше да го приема. Репутацията му, от една страна. Пък и еднорък… Но той можеше да стреля с лявата си ръка по-добре от много други с дясната и имаше бронзово приспособление на дясната си ръка, направено от него така, че да може да държи мачете. Право да ви кажа, не му липсваше смелост. Прекара при нас близо две години. После го уволних.
— Защо? — попита Кромптън.
— Противно на популярното схващане ние, „Бдителните“, не сме преден отряд конквистадори — недоволно въздъхна командирът. — Ние не сме тук, за да унищожаваме туземците. Не сме и за да грабим нови земи под най-малкия предлог. Ние сме тук, за да бдим за спазването на законите, подписани доброволно между айсите и заселниците, да предотвратяваме войните между тях и да пазим мира. Стак не успя да набие това в дебелата си глава.
По лицето на Кромптън трябва да бе минало някакво изражение, защото командирът му кимна съчувствено.
— Знаете какво представлява той, а? Тогава можете да си представите какво се е случило. Не исках да го загубя. Той беше умен и добър войник, умел в горското и планинското преследване като у дома си в джунглата. Граничният патрул е много разпръснат и ние се нуждаем от всеки човек, който можем да намерим. Стак беше ценен. Казах на сержантите да го държат под око и да не му позволяват да измъчва туземците. Известно време вървеше добре. Стак много се стараеше. Беше научил нашите правила, устава ни, нашия начин на действие. Досието му бе безупречно. После дойде инцидентът при Сенчестия връх, за който предполагам сте чувал.
— Боя се, че не — каза Кромптън.
— Наистина ли? Мислех, че всеки на Венера го знае. Е, положението беше следното. Патрулът на Стак бе заобиколил около стотина айси от едно племе, което ни създаваше неприятности. Водеха ги към един специален резерват при Сенчестия връх. По пътя имало някаква неприятност, безредици. Един от айсите имал нож и ударил Стак по дясната ръка. Предполагам, че загубата на една ръка го е направила силно чувствителен към опасенията, че би могъл да загуби другата. Раната е била повърхностна, но Стак побеснял. Той убил с бойната си пушка туземеца, а после я обърнал към останалите. За да спре, един от лейтенантите е трябвало да го повали в безсъзнание. Вредата за отношенията между Земята и айсите беше неизмерима. Не можех да задържа такъв човек в частта си. Той има нужда от психиатър. Аз го уволних.
— Къде е той сега? — попита Кромптън.
— А защо се интересувате от този човек? — заинтересува се командирът.
— Той ми е полубрат.
— Ясно. Е, чух, че Стак отишъл в Порт Ню Хаарлем и работил известно време на доковете. Сприятелил се с някакъв тип на име Бартън Финч. Двамата били затворени за пиянство и неприлично държание и след като излезли от затвора, се върнали към граничните райони на белите облаци. Сега той и Финч притежават малък магазин близо до Кървавата делта.
Кромптън се почеса по челото.
— Как мога да стигна до там? — попита той.
— С кану — отговори му командирът. — Ще плавате по Дъждовната река до мястото, където тя се разделя на две. Лявата част се нарича Кървавата река. Тя е плавателна чак до Кървавата делта. Но не бих ви препоръчал такова пътуване. Първо, защото е много рисковано. И, второ, защото би било безполезно. Нищо не можете да направите за Стак. Той е закоравял убиец. Най-добре е да си остане в граничния град, където не би могъл да причини чак такива вреди.
— Трябва да ида при него — каза Кромптън с внезапно пресъхнало гърло.
— Няма закон, който да ви попречи да го направите — каза командирът с вид на човек, който си е изпълнил дълга.