Тясна, обрасла с трева пътека водеше от пристана към едно открито пространство сред джунглата. Там се намираше нещо, което приличаше на призрачен град. По единствената му прашна улица не се виждаше жив човек, а от ниските, небоядисани сгради побиваха тръпки. Малкото градче се печеше тихо под белия обеден блясък на слънцето и Кромптън не чуваше нито звук с изключение на скърцането на прахта под обувките му.
— Не ми харесва тая работа — обади се Лумис.
Кромптън вървеше бавно по улицата. Премина покрай редица складови навеси с изписани имената на собствениците им по стените. Мина покрай празната кръчма с висяща на едната си панта врата и разкъсани мрежи против комари на прозорците. След като отмина три празни магазина, стигна до четвърти, на чиято табела пишеше „Стак и Финч. Снабдяване“.
Кромптън влезе. На купчини върху пода бяха подредени различни стоки, а по рафтовете имаше още. Вътре обаче нямаше никого.
— Ало, има ли някой тук? — извика Кромптън. Не получи отговор и се върна на улицата.
На края на града той стигна до груба сграда с вид на хамбар. На един стол пред съборетината бе седнал помургавял мъж с мустаци на около петдесет години. В колана му имаше пъхнат револвер. Столът му бе облегнат на стената и той като че ли дремеше.
— Дан Стак? — попита Кромптън.
— Вътре е — каза мъжът.
Кромптън се насочи към вратата. Мустакатият мъж помръдна и внезапно револверът се появи в ръката му.
— Веднага се махай от вратата — каза той.
— Защо? Какво има?
— Че ти не знаеш ли? — учуди се мустакатият.
— Не! Кой си ти?
— Аз съм Ед Тайлър, служител на реда, избран от гражданите на Кървавата делта и утвърден на служба от командира на „Бдителните“. Стак е в затвора. Това място тук за момента е затвор.
— Откога е вътре?
— Само от няколко часа.
— Мога ли да говоря с него?
— Не.
— А ще мога ли да говоря, когато излезе?
— Разбира се — отвърна Тайлър. — Но се съмнявам, че ще ти отговори.
— Защо?
Отговорникът за реда се ухили иронично.
— Стак ще остане в затвора само няколко часа, тъй като следобед ще го изведем и ще го обесим. След като извършим тази малка церемония, можеш да си говориш с него, колкото си искаш. Но както ти казах, съмнявам се, че той ще ти отговори.
Кромптън беше твърде изморен, за да се шокира.
— А какво е извършил Стак? — попита той.
— Убийство.
— Туземец ли?
— Не, по дяволите — отвърна недоволно Тайлър. — На кого му пука за туземците? Стак уби човек на име Бартън Финч. Собствения си партньор. Финч още не е умрял, но си отива. Старият док казва, че няма да изкара деня, а това означава убийство. Стак бе осъден от равните си и признат за виновен в убийството на Бартън Финч, счупване на крак на Били Редбърн, две ребра на Ели Табът, повреда на кръчмата на Мориарти и общо нарушаване на мирния живот в града. Съдията, тоест аз, го осъди на обесване в най-скоро време. Това означава днес следобед, когато момчетата се върнат от работа на новия бент.
— Кога се състоя съдът? — попита Кромптън.
— Тази сутрин.
— А убийството?
— Около три часа преди съда.
— Бързо работите — каза Кромптън.
— Ние тук в Кървавата делта не си губим времето — гордо се съгласи Тайлър.
— Сигурно — потвърди Кромптън. — Даже ще обесите човека преди жертвата му да е умряла.
— Казах ти, че Финч си отива — присви очи Тайлър. — Виж какво, чужденецо, що не си гледаш работата? Както ми се въртиш наоколо и недоволстваш от правосъдието на Кървавата делта, да не си намериш и ти майстора. Не ни трябват на нас всякакви тарикати — адвокати, че да ни казват кое е правилно и кое не.
— Остави го на мира и се махай оттук — прошепна разтревожено Лумис на Кромптън.
Кромптън не му обърна внимание.
— Господин Тайлър, Дан Стак ми е полубрат — каза той на шерифа.
— Лош късмет — отвърна Тайлър.
— Наистина ще ви бъда благодарен, ако ми позволите да го видя. Само за пет минути. Да му предам последно сбогом от майка му.
— Няма начин — отвърна шерифът.
Кромптън бръкна в джоба си и измъкна пачка банкноти.
— Само за две минути.
— Е… Може би да мога… По дяволите!
Като проследи погледа на Тайлър, Кромптън видя голяма група мъже, които се приближаваха по прашната улица.
— Ето че и момчетата идат — каза Тайлър. — Сега вече няма да може, даже и да искам. Но мисля, че можеш да гледаш бесенето.
Кромптън се отстрани от пътя. Групата се състоеше поне от петдесетина мъже и още идеха. Повечето бяха високи, груби и здрави мъже и повечето носеха оръжия. Те поговориха с шерифа.