Финч лежеше съвсем тихо, с отворени очи, които гледаха в нищото. Лицето му беше едрото, бяло и безизразно лице на идиот. Тези меки черти като на Буда, показваха нечовешко спокойствие. Това беше личност, която нито очаква, нито иска нещо. От устните му се точеше тънка ивица слюнка, а сърцето му биеше съвсем слабо. Най-малко адекватен от четиримата, той бе точно изражение на земния характер на флегматика, който кара човек да бъде пасивен и незаинтересован.
Кромптън сподави яда си и коленичи до леглото. Загледа се в очите на идиота и се опита да накара Финч да го види, да го познае и да се присъедини към него.
Финч не виждаше нищо.
Беше се провалил. Кромптън позволи на измореното, изтощено тяло на Кромптън да се отпусне до леглото на идиота. Той безмълвно се наблюдаваше как се отдава на лудостта.
Тогава Стак с неповторимото си усърдие на реформатор се измъкна от мечтите си за отмъщение. Заедно с Кромптън той пожела идиотът да погледне и да види. И Лумис потърси и намери сили и се присъедини към тях.
Тримата заедно гледаха идиота. И Финч, предизвикан от три четвърти от самия себе си, от частите, желаещи неудържимо постигането на целостта, направи последния жест. В очите му за миг се появи изражение. Той разпозна.
И се присъедини. Кромптън усети да го изпълва огромното търпение и толерантност на Финч. Четирите основни характера — темпераментите — земята, въздухът, огънят и водата — най-после се бяха съединили. И най-после бе възможно сливането.
Но какво бе това? Какво ставаше? Коя сила вземаше връх сега и караше всичко да се завърти пред очите му?
Кромптън се замята в конвулсии, опита да разкъса гърлото си с нокти и почти успя, след което падна на пода близо до трупа на Финч.
Когато тялото върху пода отвори очите си отново, то се прозя и протегна хубаво, радвайки се на усещането, което му даваха въздухът, светлината и цветовете наоколо. То бе доволно от себе си, помисли, че на този свят има да се върши още много работа, има да се открива любовта и да се изживее един цял живот.
Тялото, бивше притежание на Алистър Кромптън, наемано за известно време от Едгар Лумис, Дан Стак и Бартън Финч, се изправи. Осъзна, че сега ще трябва да си измисли ново име.