Дюреровите тела бяха саморазвиващи се андроиди с приблизително четиридесетгодишна трайност. Те, разбира се, бяха нежизнеспособни. Но федералните закони позволяваха реинтеграция на личността на възраст от тридесет и пет години. Личностите, развили се в дюреровите тела, можеха по желание на доминиращата личност да бъдат взети обратно от оригиналния ум и тяло, а и имаше доста високи възможности резултатът от реинтеграцията и пълното сливане да бъде добър…
Ако разделението е било извършено навреме.
Главният лекар в малкия изолиран Амундсенвил беше добър в лечението на замръзвания, снежна слепота, рак, нежелана меланхолия и други обикновени болести, характерни за замръзналия юг. Но не знаеше нищо за болестите на умерената зона.
Алистър бе приет в градската болница за двуседмично наблюдение.
През първата седмица той бе капризен, срамежлив и неспокоен, с моментни изблици на предишната му веселост. През втората седмица започна да показва определена обич към медицинската си сестра, която заяви, че той е истинско сладурче. Под влиянието на успокояващото й топло отношение Алистър започна да прилича на онова, което бе преди.
На тринадесетия си ден в болницата Алистър поряза лицето на сестрата със счупена чаша, а после направи отчаян опит да пререже собственото си гърло. Той бе хоспитализиран заради раните си и изпадна в каталепсия, която докторът сбърка с обикновен шок. Бе му предписана почивка и тишина, а при дадените обстоятелства това бе най-лошото. След две седмици вцепенение, характеризиращо силната каталепсия, болестта достигна върха си. Родителите на Алистър изпратиха детето в известната клиника „Ривера“ в Ню Йорк. Там веднага и точно поставиха диагноза за болестта му като вирусна шизофрения в напреднал стадий.
Вече на единадесет години Алистър имаше съвсем малко контакти със света, недостатъчни, за да осигурят работна основа за специалистите. Все по-често бе в състояние на кататония и шизоидните характери в личността му се затвърдиха невъзвратимо. Той живееше в свой собствен призрачен свят сред кошмарите, които бяха станали единствената му компания. В толкова напреднал стадий пълното разделение имаше съвсем малък шанс за успех. Но без разделението, Алистър би бил обречен да изживее остатъка от живота си в лудница почти в безсъзнание и винаги тормозен от сюрреалистичните чудовища на разума си.
Родителите му избраха онова, което им се виждаше по-малкото зло, и подписаха документите, които позволиха на лекарите да направят един закъснял и отчаян опит за разделение.
Алистър бе подложен на операция на единадесет години и един месец. Под дълбока синтохипноза в него бяха открити три различни личности. Лекарите ги извлякоха и направиха своя избор. Две от личностите бяха проектирани в дюрерови тела. Третата, определена за най-подходящата, бе върната в оригиналното тяло. И трите личности преживяха травмата и операцията бе определена като успешна в известни граници.
Неврохипнотикът, който отговаряше за него, доктор Влажйек, отбеляза в доклада си, че и трите личности, еднакво неадекватни, не биха могли да се надяват на определен успех в процеса на реинтеграция на законната възраст от тридесет и пет години. Операцията бе извършена твърде късно и личностите бяха загубили жизненото си богатство от допълнителни характерни черти и красота. Докладът му препоръчваше да им бъдат отнети правата за реинтеграция, за да могат те да изживеят живота си по възможност всяка сама за себе си.
Двете дюрерови тела бяха преименувани и изпратени за осиновяване на Марс и Венера. Докторите им желаеха всичко най-хубаво, но не очакваха много.
Алистър Кромптън, доминиращата личност в оригиналното тяло, се възстанови от операцията, но жизненоважните две трети от него липсваха заедно с шизоидните личности. Някои чисто човешки качества, чувства и възможности му бяха отнети и никога нямаше да могат да бъдат заменени или добавени.
Кромптън порасна с единствените си индивидуални характеристики: чувство за дълг, чистота, упоритост и предпазливост. Неизбежното засилване на тези му качества го превърна в стереотип, една монолитна личност, съзнаваща липсата на определени качества в характера си и страстно желаеща цялост, сливане, реинтеграция…
— Ето какво имаме, Алистър — каза доктор Беренджър и затвори папката. — Доктор Влажйек най-сериозно възразява против реинтеграцията. Аз, за съжаление, съм съгласен с него.