— Татко и дядо искаха да ни научат да ценим природата и да уважаваме земята. Водеха ни на лов и риболов и още го правят. Първата си сърна убих, когато бях на осем години, а после гледах как татко почисти и консервира месото. Направи наденички и ги занесе в един приют за бездомни. Никога не сме убивали животно просто ей така, за спорта. Ловим риба в езерата и в Ред Крийк: костур, платика и слънчеви риби. Още от десетгодишен умея да ги чистя и да ги пека в тиган на огъня. Това е нашата земя, Тео. Никой няма право да ни я отнеме.
Напротив, имат, помисли си Тео, но премълча.
— Отпред има горичка от захарни кленове, а в средата е гробището — малко квадратно парче земя с бяла дъсчена ограда. Там са погребани хората от семейство Куин. Има десетки малки надгробни камъни, подредени в редици. Прадедите ми, един до друг, а до тях — родителите им. Лели и чичовци. Едуард Куин, който е загинал в катастрофа през хиляда деветстотин осемдесет и пета година, много преди да се родим. Докато обикаляш гробището, преживяваш отново семейната история. Всеки Четвърти юли във фермата организираме голямо угощение и точно преди вечеря ходим на гробището в знак на почит. Баща ми има братовчед, Даниъл Куин, който е пенсионер — негово задължение е да коси тревата и да поддържа гробището. Какво ще стане с тези гробове, Тео? Със сигурност не бива да отнемат тази част от земята ни, не е редно.
Тео се размърда неловко и каза:
— Може би ще се наложи да проуча нещата, Харди, и ще се посъветвам с татко, защото той се занимава с недвижими имоти и знае много за суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост, но се съмнявам, че има хубав отговор или поне такъв, който ти би желал да чуеш. Ако държавата отнеме земята, тя става нейна пълноправна собственост. Ще изпратят булдозери и ще заравнят навсякъде.
— Ами гробовете, Тео?
— Ще трябва да попитам татко.
Харди поседя неподвижен, загледан в масата, унесен в мислите си. Накрая каза:
— Тази къща е на сто и петдесет години. Баща ми има две сестри и двама братя и тъй като е най-големият, той ще наследи къщата след смъртта на баба и дядо. А тъй като аз също съм най-големият, би трябвало един ден да получа къщата. Такава е семейната традиция и дълго време си действаше прекрасно. Имаме великолепна стара къща и е чест да живееш в нея, а трябва да се грижиш и за фермата. А това е много работа. Какво ще стане с фермата, Тео?
На Тео започваше да му дотяга от трудни въпроси, на които не можеше да отговори.
— Ще трябва да попитам татко — каза той, макар да подозираше, че знае верния отговор.
Харди обаче беше разстроен и Тео не искаше да влошава нещата. След като щатът вземеше земята, можеше да прави с нея каквото си поиска.
— Снощи на вечеря родителите ми обсъждаха този обходен път — продължи Харди.
— Моите също.
— Лансират го транспортни фирми северно и южно от Стратънбърг. Не обичат да минават през града по Батъл Стрийт, защото движението ги бави. Смятат, че един обходен път извън града ще улесни превозването на товари и ще направи чудеса за бизнеса им. Дават пари на политиците, включително на губернатора, затова политиците дърпат конците, където се наложи, и хоп, щатът взема фермата ни.
— Мисля, че майка ми ще се съгласи с теб. За татко не съм сигурен.
— А и тези местни бизнесмени, които са решили да печелят от строежа на пътя. Замисли се. Двеста милиона долара ще бъдат похарчени тук, в Стратънбърг, затова доста хора се опитват да се качат на борда.
— Кои например?
— Например строителните фирми, строителите на мостове, търговците на оборудване, компании, които продават строителни материали. Според татко тези хора подкрепят проекта като обезумели. Икономиката е в криза, бизнесът е в застой и изведнъж се появява огромен проект. Според баща ми това е типичен случай, при който всички ядат на държавната трапеза. Политиците си събират гласове, а бизнесмените се боричкат да спечелят нещо. Междувременно данъкоплатците плащат сметките за поредния лош проект.
— Какво е държавна трапеза? — попита Тео.
— Според татко, когато държавни пари се дават на политици и с тях осъществяват проекти, които им осигуряват гласове да запазят постовете си. Понякога проектите са хубави, но често са ненужни. В момента «държавна трапеза» не звучи добре в политиката, но татко твърди, че политиците продължават да се редят около нея.
— Мисля, че майка ми ще се съгласи с баща ти.
— Какво ще правим, Тео?
— Наемете истински адвокат. Важните случаи с държавно отчуждаване на частна собственост се гледат в съда пред съдия, който определя цената на имота. Нужен ви е адвокат.