— Снощи цялото семейство се събрахме във фермата — тихо му съобщи той. — Всички са разстроени, Тео.
— Някой посъветва ли се с адвокат? — също тихо го попита Тео.
— Да. Вчера татко е имал дълга среща с адвокат и той му е казал същото като теб. Ако щатът иска да ни вземе земята, може да го направи. Разбира се, трябва да ни обезщети, но по силата на суверенното си право да отчуждава частни имоти държавата може да прави каквото си пожелае.
Тео поклати глава. Харди продължи:
— Баба и дядо са много тъжни, горките. Женени са от петдесет години и през цялото време са живели само там — във фермата. Ако се наложи да напуснат дома си, това ще ги съсипе. Снощи и двамата плакаха. Беше ужасно. Не се интересуват от парите, не искат щатът да им пише чек. Искат да запазят имота си. Това не е просто земя, нали разбираш?
Тео слушаше така, все едно прекрасно разбираше.
— Трябва да измислим начин да се преборим.
Тео така и не разбра как се оказа толкова светкавично привлечен в борбата.
— Какво искаш да кажеш?
— Според татко въпросът е просто политически. Окръжната комисия има петима членове, които трябва да одобрят обходния път. Ние, хората, които сме против, трябва да се организираме и да убедим членовете на комисията, че идеята не е добра. Татко и чичовците ми ще се постараят да организират всичко възможно най-бързо. Мислят, че не е лошо и нашият скаутски отряд да участва.
— Защо?
— Защото, Тео, този обходен път може сериозно да навреди на околната среда. Градът черпи цялата си питейна вода от Ред Крийк, а никой не знае доколко новият път ще замърси реката. Освен това покрай началното училище «Джаксън» непрекъснато ще фучат камиони. Замисли се за шума и за изгорелите газове. Ужас! Искаш ли да поговорим с майора и да привлечем целия отряд към каузата?
— Не съм сигурен дали майорът ще иска да се забърква в местната политика.
Харди се замисли и каза:
— Според мен трябва да поговорим с него този уикенд. Да издебнем спокоен момент и просто да му обясним. Няма да навреди.
— Нека да си помисля — отговори Тео.
Малко се подразни, че Харди повдига неприятен проблем в такъв вълнуващ момент, но го оправда. Тео си представи как би се почувствал самият той, ако щатът реши да събори къщата на семейство Буун и целия квартал, за да построи шосе. Естествено, че щеше да се разстрои.
7.
Първият поглед към езерото Марло винаги беше вълнуващ и всички в автобуса го очакваха с нетърпение. Шосето прехвърли едно стръмно възвишение и изведнъж долу се показаха великолепните сини води, ширнали се на километър и половина. Езерото беше заобиколено от вълнисти възвишения, а на изток се намираше дългата язовирна стена, която държеше водата под контрол. Мястото беше национален парк, затова по бреговете нямаше постройки — никакви къщи, вили, пристани, никакъв хаос. На брега на езерото имаше тесни плажове, издадени навътре скали и уединени заливчета. Беше идеалното кътче, където група бойскаути да се потопят в природата за един дълъг уикенд.
Край езерото се намираха десетина разнообразни места за лагеруване. Имаше възможност да се избира между по-луксозен вариант със застлани с плочи алеи, канализация и изводи за електричество за каравани и по-девствени поляни, скътани на двата бряга на езерото. Майор Лудвиг насочи автобуса на отряд 1440 към неизменното място — Инид Пойнт, далече от язовирната стена и от по-цивилизованите райони.