— Тео ми го обясни — отговори Харди.
— Без отчуждаване на имотите държавата не би могла да построи това езеро. Един-единствен собственик на земя би бил в състояние да блокира целия проект и наводненията щяха да продължават. Без отчуждаването на имотите нямаше да има язовири, езера, шосета, национални паркове, канали, пристанища, изобщо много неща, Харди. Не е приятно да се окажеш потърпевш от отчуждаването, но то е важно за обществото като цяло.
— Но този проект не е необходим. Обходният път не е нужен.
— Има си хора, които да мислят за това. Битката ще бъде отвратителна и бойскаутите нямат работа да се месят. Ако смяташ, че случващото се е нередно, трябва да му се противопоставиш с всички сили. Намеси се. Според вестниците няколко групи вече са се обединили против строителството на този път. Вложи енергията си там, но не намесвай отряда.
Позицията на майора не изненада Тео. Проектът, свързан с обходния път, намирисваше на политика и не беше подходящо поле за скаутска дейност. Върнаха се обратно в лагера, където в момента се организираше състезание по плуване.
8.
Следобед патрул «Сокол» напусна лагера и се отправи към върха на планината Тач — лек осемкилометров преход, който щеше да запълни почти целия следобед. Тач не беше истинска планина, а по-скоро високо възвишение с големи скали на върха. Мястото изобилстваше от гори, пътеки и приключения и му се носеше славата, че навсякъде щъкат медноглави щитомордници. Нито Тео, нито другите членове на отряда бяха виждали медноглав щитомордник или гърмяща змия, всъщност не бяха виждали никаква отровна змия, но дълбоко в горските дебри винаги имаше шанс това да се случи. Четири месеца по-рано Ал Хоган от патрул «Глиган» беше забелязал медноглав щитомордник близо до върха на Тач и този факт предизвика небивало вълнение сред отряда. Ал бе направил снимка с мобилния си телефон, публикува я във Фейсбук и половината деца от Стратънбърг видяха змията. Когато скаутът го забеляза, щитомордникът беше дълъг малко повече от половин метър и лениво се приличаше на слънце. Двайсет и четири часа по-късно обаче Ал описа змията като «огромна и много агресивна». Чист късмет, че бил оцелял при срещата с нея.
Когато патрул «Сокол» напусна лагера, всичките осем бойскаути носеха раници с вода, храна и аптечка за първа помощ. Врагът беше някъде там и ги чакаше, но скаутите бяха подготвени. Майорът ги предупреди да внимават и ги инструктира да се върнат точно в четири следобед. Беше окачил на колана си портативната радиостанция и очакваше да му се обаждат на всеки час.
Ала змиите или се криеха, или бяха твърде уплашени, за да нападат соколите, затова походът преминаваше без никакви драми. На върха Тео и хората му насядаха по скалите и се загледаха в прекрасното езеро, похапвайки крекери със сирене. Тео, мъдрият стар историк, им разказа за градчето Колдуотър, наводненията и как то още си е там, на шейсет метра дълбочина, един цял потопен град. Уди го обвини, че лъже. Подеха спор, счепкаха се и накрая се обзаложиха на един долар. Тео нямаше търпение да се върнат в лагера и майорът да потвърди историята му.
Докато се спускаха, предвождани от Тео и с двама-трима ленивци на опашката, спокойният следобед се преобрази светкавично, щом Пърси се провикна:
— Щитомордник!
Във всеки бойскаутски патрул има поне едно момче, което все ще оплете конците. Някой, който не си е взел чорапи и бельо, който събаря автомата за вода, забравя си фенерчето и тоалетната хартия, плаши се посред нощ, прилошава му и повръща близо до палатките, прегаря палачинките, оставя неизмити мръсните съдове, допуска лагерният огън да угасне, завинаги си остава новак, защото не е достатъчно умен да напредне, не откликва на никакво предизвикателство и е готов на всякакви глупости, за да докаже, че е готин или храбър.
И си мисли, че медноглавият щитомордник е играчка.
В патрул «Сокол» това дете беше Пърси.
На скална издатина близо до една канара наистина имаше медноглав щитомордник — дълъг и тънък, застинал за миг и вперил гневен поглед в хората, които го зяпаха. Осмината скаути се бяха подредили в напрегнат полукръг и невярващо се кокореха срещу смъртоносното създание, което допреди секунда за тях съществуваше единствено в албумите по естествознание. В действителност изглеждаше много по-страховито. Опасността си е опасност, но цветът и шарките на змията бяха поразителни. Беше медночервена и лъскава, сякаш искреше на слънце.